Ерих Мерия Ремарк, Зигмунд Фройд, Бертолт Брехт, Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер и разбира се Карл Маркс. Всички те са сметнати за недостойни да бъдат четени от германците и книгите им публично са унищожени точно преди 80 години на площада пред операта в Берлин.

Кладата от около 25 000 тома всъщност е кулминацията на подобни опожарявания от пролетта на 1933г., организирани от национал-социалистите.

Печалното в случая е, че акцията на "Опернплац" в столицата не е дело на Министерството на пропагандата на Йозеф Гьобелс, а на Германския студентски съюз. Това е част от цяла кампания срещу "негерманския дух". Иначе казано, пред очитe на близо 40 000 събрали се сред възторжените участници, хвърляли в книги в пламъците с лозунги "Долу декаденството и моралното разложение!" и "Не на драскачите, предаващи героите от световната война!" е имало не фанатични функционери на нацистката партия, а по-скоро младежи и техните преподаватели, за които се предполага, че са образовани. Впрочем, непосредствено до "Опернплац" се намира Хумболтовия университет.

Подобни изстъпления преди 80 години е имало във всички по-големи германски градове, където спорът за това що е "германско" прераства след идването на нацистите на власт в преследване на неудобните - евреи, комунисти, опозиционери или просто интелигентни хора. Парадоксалното е, че тогава малцина виждали в това задаващата се катастрофа и възприемали - включително в чужбина - като поредните изхвърляния на възбудени студенти и не е имало съпротива или възмущение от интелектуалния елит на страната.

Когато на 10 май 1933г. вятърът разнася из улиците на Берлин пепелта от книгите, повечето от авторите им вече са зад граница. Може би единственият, който отива да види кладата, е Ерих Кестнер.

Хайнринх Хайне пише в своята трагедия "Алманзор": "То беше само увод - там, където горят книги, после горят и хора". За съжаление, пророчеството на великия германски поет се сбъдва в собствената му родина.