Турция преживява забележителни дни, които дълго ще се помнят. Хиляди хора излязоха по улиците на Истанбул, Анкара и други големи градове, изправяйки се срещу сълзотворния газ, щедро разпръскван от силите за борба с безредиците. Каузата им е бъдещето на турската политика и общество. Протестите, започнали от противопоставянето срещу застрояването на едно от малкото зелени места в централен Истанбул, отразяват много повече от спонтанно надигане по природозащитни причини. Това е голям, дори исторически, момент за Турция.

Незабавното притеснение да се защити паркът Гези – съседен на огромния площад "Таксим" в Истанбул – не трябва да бъде забравено, защото то се отнася към нарастването на природозащитните чувства в Турция през последното десетилетие на бърз растеж. Дори и силно популяризираните кампании през този период, например заради проекта за язовира "Илису" в югоизточната част на страната, според който трябва да бъде потопен под вода древния град Хасанекейф – не успяват да катализират толкова мощен публичен отпор. Този път е различно.

Днешните градски жители на Турция не застават рамо до рамо срещу османската носталгия, присъща на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП), нито срещу превръщането на обществения парк в лъскав търговски център (в проекта е включено възстановяване на историческите армейски казарми Топчу). Те не застават въпреки флаговете на анархистите и комунистите, в името на антикапитализма на движението Occupy Gezi (все пак повечето протестиращи едва ли са загубили от авантюрата на АКП с пазарите).

В сърцето си масовото надигане в Истанбул ( и градските части на Турция ) е срещу една личност – премиерът Реджеп Тайип Ердоган и амбицията му да моделира Турция по свое подобие. Поразителното присъствие на Ердоган в турската политика е това, което събира  на едно място либерали и националисти, секуларисти от старата школа, профсъюзни дейци левичари, футболни фенове и носещи iPhone-и младежи. Простичко казано, на хората им е писнало от арогантността на лидера. Недоволството се натрупва – най-скорошния случай е заради бомбените атаки в Рейханлъ, граничен със Сирия град, и предложения закон за ограничаване на консумацията на алкохол.

Нещо повече, писаната в момента нова конституция може да надари президентската институция с огромна власт, оставяйки Ердоган като първи кандидат за наследник на засилената позиция. В светлината на това протестите също така отразяват по-дълбоки притеснения за турската социална и политическа посока – амбициите на лидера на АКП да смеси консервативните ислямски ценности, удобните за пазарите политики, и увереността в силна държава като основа на публичния живот в държавата.

Вероятността и без това могъщият премиер да се превърне в президент може да бъде увеличена, ако текущият мирен процес сложи край на дългогодишното бунтовническо движение на ПКК и предостави права на кюрдите. Прокюрдската Партия за мир и демокрация (БДП) може да подкрепи в този случай АКП в промяна на парламентарния режим в президентска република.

Едно управление на Ердоган като президент е дълбоко притеснително за много турци. Отговорът на премиера на протестите обяснява защо. Той се зарече да продължи с проекта в парка Гези, напомняйки в същото време за милионите дървета, засадени в Истанбул през последните години. Посланието му към протестиращите е – ако имате проблем с мен, значи имате проблем с демокрацията, тъй като подобни спорове се решават с изборната урна, а не с натиск от улиците. Ердоган дори предупреждава Кемал Кълъчдароглу, лидер на главата опозиционна Народна републиканска партия (ДЖХП), че може да събере един милион поддръжници на АКП, ако поиска. Това е притеснителен намек, че демократическото управление го е грижа само за мнозинството, а не на правата на малцинствата.

Стратегията на отричане само разпалва ситуацията. Бруталността на полицията е контрапродуктивна и само увеличава броя на протестиращите. Въпреки типичната остра и без извинения реч на Ердоган признава, че полицията е действала прекалено твърдо. Ако слуховете са верни, по-мекият президент Абдула Гюл се е намесил, за да окуражи Ердоган на компромис. Това може да е сигнал за политическа промяна – дори вероятно подсилвайки Гюл да се бори за пореден президентски мандат на изборите през 2014 г.

Във всички случаи Ердоган претърпя неочаквана загуба – дори и да е символична на този етап. Така както Сирия опетнява високомерието във външната му политика, паркът Гези разклаща аурата му на всемогъщество във вътрешните въпроси.

Прекалено рано е обаче да отпишем най-успешния деец в модерната турска политика. Партията на Ердоган АКП остава доминиращата сила, икономическият растеж продължава, мирът в населения с кюрди Югоизток е възможен, а изборите – наближаващите местни избори, вероятно конституционен референдум през 2014 г. и парламентарните избори през 2015 г. - може да направят това, което сълзотворният газ и палките не успяха.

Опозицията продължава да е прекалено слаба в лицето на управляващата партия. ДЖХП е дискредетирана от връзките в миналото с кемалистката "дълбока държава" и разделена между настроените за реформи социалдемократи и секуларистите хардлайнери от старата школа. Уличните протести отчасти отразяват провала на ДЖХП да предприеме сериозна контраофанзива и ефективно да се противопостави на завземането на власт на АКП чрез политически процес.

Така ДЖХП може да намери малко успокоение в протестите (най-доброто нещо, което можа да направи партията, е да отмени собствения си митинг, отнемайки на Ердоган възможността да удари по любимата си боксова круша.) Голяма част от тълпата в Истанбул са недоволни либерали, които подкрепят АКП до 2010 г., въз основа на борбата за повече демокрация, права за малцинствата и членство в ЕС. Недоволството обаче не ги превръща в избиратели на ДЖХП и много биха били недоволни, ако Кълъчдароглу поеме властта.

Каквито и да са дългосрочните последици на наречената вече от медиите Турска пролет, гражданите на Турция имат повод да се поздравят. Живото гражданско общество е готово да се изправи за правата си и това е символ на "напредналата демокрация", за която Ердоган толкова обича да говори. Турция печели похвали по цял свят, на изток и на запад, увеличавайки привлекателността си и "меката си сила". Това е постижение, което може да се отпразнува, още преди облаците сълзотворен газ да се разсеят над Таксим.