Протестите в Бразилия, които започнаха с повишаване цената на билетите с по-малко от 10% и с недоволството от парите, похарчени за световното по футбол, се разрастват все повече. Подобно на нефтено петно те обхващат цялата страна. Но какво е различното в протеста, изненадал целия свят? Какво го различава от мадридските или американските протести, или от Арабската пролет?

Може да се каже, защото е бразилски и принадлежи на една нация, която не влиза в каноните на страните от континента. Но не е само това, пише Хуан Ариас в секцията за мнения на "Ел Паис".

На първо място, протестът няма име, все още не е кръстен. Не се ражда като в другите страни срещу нещо конкретно като например срещу съкращаването на бюджета и намаляването на социалните услуги. Там не се протестира срещу това, което е загубено, а срещу това, което все още не е дадено. Бразилците биха искали определени публични разходи, които са свързани с милиони, да се дават на най-бедните. Дори това да са парите за Световното първенство по футбол.

Световното по футбол е кръстено: "Шампионатът на манифестациите."

Искат справедливостта да съществува не само за онези, които си нямат никого, а и за онези, които носят публична отговорност.

Бразилският протест е различен, защото идва след другите протести.

Тук, както остро отбеляза редакторът на "Фолха", Серхио Малбергер, "антикапиталистическото знаме липсваше". Бяха атакувани традиционни десни идеолози. В протеста се обединиха бизнесмени и хора от фавелите.

Дори начинът, по който се осъществяват шествията през града, е различен от другите. За пример нека вземем недоволството в Мадрид. В Мадрид протестиращите се обединяваха, за да изработят предложения, за да обсъждат дали са за или против нещо. В този процес участваха мислещите умове от университета. До известна степен протестът беше статичен.

В Бразилия милиони хора се движат в различни точки на града, без да имат определена цел, просто са заедно. Почти всеки един от тях е със собствения си плакат, написани на ръка, на едно просто парче от хартия или картон: "Корупцията също е вандализъм!", пишеше на един плакат на футболния мач между Испания и Хаити.

В протеста съжителстват две форми на поведение: първата е на хората, които са толкова жестоки, че могат да се сравнят единствено с наркотрафикантите и вандалите, а вторите са тези, които са отишли да се забавляват и непрекъснато призовават за мир. Плакатът в ръцете на едно момиче гласи: "Вандалите не ни представляват."

Хората се изливат на улиците и остават там през цялата нощ след залез слънце. Пеят заедно и изразяват гнева си.

Тенджерата под налягане, която е кипяла през годините, без да се забележи, експлодира и от нея, по думите на Елио Гаспари, излязоха "чудовища". Чувстват се свободни и заедно се наслаждават на удоволствието от протеста.

Никой не им го е забранявал, защото това е страна без цензура, но се чувстват свободни, защото сами са избрали свободата да протестират.

Отхвърлянето на политиците, което всеки ден става все по-очевидно, трябва да бъде предмет на рефлексия на всички нива: от управляващите до местните чиновници, които са най-близки и отговорни за публичните услуги, които не функционират.

Това, което се случва в Бразилия, не е политическо движение в традиционния му смисъл, нито пък е аполитично движение. То е постполитично. Не е срещу демокрацията, а за една по-реална демокрация, за една демокрация за всички. Както останалите големи протести на хора в Бразилия през този век, и тези демонстранти нямат политици, защото в основата си те са срещу развода между хората и политиците.

Ако политиците си мислят, че става дума за вълна от протести, които ще свършат, подобно на много други, и че водите на излязлата от коритото си река ще се върнат обратно, то това може да бъде фатална грешка. Понякога улицата не прощава и чудовището може да има повече от една глава.

Също няма да успеят да опитомят масата, нито да я обобщят. Тя е преди всичко срещу тях.

Не е мъдро да се играе с някой, който е убеден, че има право.

Думите на Дилма Русеф да не се демонизират протестиращите и дори да се приемат някои от техните конкретни искания, независимо дали са за или против нещо, са мъдри. Вместо да покаже слабост пред протестиращите, които нямат име и лидери, тя показва, че е разбрала, че не трябва да се играе с огъня.

Най-отговорните за това да се поддържа стабилна демокрацията са политиците. Няма друга алтернатива в демокрацията. Също така те трябва да бъдат най-внимателните да не се объркат в деликатните моменти, какъвто е настоящият в Бразилия.

Насилственото превземане първо на Сената, а после и на Министерството на външните работи от страна на протестиращите или разрушаването на стените на местните сгради на правителството е нещо странно в тази страна. Сериозно е. Изплаши всички.

Не бива да се пренебрегва, че в тези трудни моменти за ЕС демокрацията е стъклена ваза, която понякога е в ръцете на онези, които игнорират собствената си крехкост.