Марк Рич, търговецът, наричан навремето Царя на суровините, почина в Швейцария на 78 години. Той бе милиардер с глобален размах, погазваше международни санкции и признаваше, че нямало да успее, ако не е раздавал подкупи. Името му бе свързвано и със структури в България - от "Мултигруп" до "Химимпорт".

В съобщение на Marc Rich Group се посочва, че причината за смъртта му в болница в Люцерн е инсулт.

Израелският му говорител Авнер Азулай съобщи, че Рич ще бъде погребан в четвъртък в Израел.

Марк Рич избяга от САЩ в Щвейцария през 1983 г., след като бе обвинен от федерален съд за повече от 50 случая на измами, рекет, търговия с Иран по време на заложническата драма в американското посолство и неплащане на над 48 милиона долара данъци върху доходите. За всички тези престъпления той можеше да получи над 300 години затвор.

Млиардерът остана години наред в списъка на ФБР с най-издирваните лица и няколко пъти се измъкваше на косъм от арест и ескстрадиция от Финландия, Германия, Великобритания и Ямайка.

През 2001 г. президентът Бил Клинтън го амнистира часове преди да предаде поста на Джордж Буш. Това бе едно от най-скандалните му решения и предизвика истинска буря от критики.

Според федералната избирателна комисия Денис Рич, бившата му съпруга, е дарила през 2000 г. над 200 хиляди долара на Демократическата партия, докато адвокатите на Марк Рич лобираха да бъдат снети обвиненията срещу него. След отказа на правосъдното министерство да преразгледа случая те се обърнаха към Клинтън.

Федералните власти проведоха разследване на тези събития, но не откриха някакво престъпления, а обвиненията, че Денис Рич е дарила пари на демократите и мебели на Хилари Клинтън срещу амнистирането, бяха отхвърлени от избирателната комисия. Бил Клинтън също отрече да е сторил нещо нередно и уточни, че е действал по съветите на правни експерти.

Един от хората, препоръчали амнистирането на Марк Рич, е тогавашният зам.-министър на правосъдието и настоящ министър на правосъдието и главен прокурор на САЩ Ерик Холдър. Няколко седмици по-късно той заяви пред комисия на американския Конгрес: "Ако знаех това, което знам сега, нямаше да препоръчам на президента да го амнистира."

Въпреки силния дипломатически натиск Швейцария отказа да го предаде на САЩ и не се отнасяше към него като към престъпник, тъй като не беше част от международното ембарго срещу Иран, има различно данъчно законодателство и от нейна територия американецът продължи да търгува с петрол, метали и други суровини. В интервю от 1992 г. за телевизия Ен Би Си той заяви: "Бизнесът ни не зависи от политиката. Това е философията на нашата компания."

Рич е роден на 18 декември 1934 г. в Антверпен под името Марсел Давид Рейх, но еврейското му семейство бяга от Белгия от нацистите. В САЩ той не завършва колеж, а отива да работи за нюйоркските търговци със суровини Phillips Brothers, които сега се наричат Phibro. Бизнесът толкова добре му се удава, че през 1967 г. го изпращат от компанията да работи от Мадрид, където среща бъдещия си партньор Пинкас "Пинки" Грийн.

През 1973 г. двамата напускат компанията след спор за бонусите си и основават компанията Marc Rich and Co. в швейцарския кантон Цуг заради ниските данъци. Бизнесът им процъфтява, особено защото Рич се специализира в посредничество при покупки от проблемни райони като Иран, подложената на ембарго заради апартейда Южноафриканска република, Куба, Либия...

Рич и Грийн са първите търговци, приложили краткосрочни покупки - договорите, залегнали в основата на това, което днес е известно като спотов пазар. Купувайки големи количества на ниски цени, те успяват да контролират пазара, когато започне поскъпване.

Когато бяга в Швейцария, Рич оставя след себе си куп компании, които се признават за виновни и плащат глоби от около 130 милиона долара. "Това е злощастна ситуация, но въпросът е имаше ли престъпление? Не смятам", каза години по-късно търговецът.

Рич даваше доста пари за благотворителност и изкуство с надеждата да изгради по този начин канали за контакти с важни хора и институции, които да спират исканията за екстрадирането му. Той се отказа от американското си гражданство и прие това на Израел и Испания.

През 1993 г. Рич продаде компанията си и тя бе прекръстена на Glencore - днес това е най-големият в света търговец на суровини - и регистрира новата Marc Rich and Co. Holding отново в Цуг.

През 1966 г. той се жени за известната нюйоркчанка Денис Ейсънбърг, която става популярна като композиторката Денис Рич. Двамата се развеждат през 1992 г., а тя дарява на фондацията за президентската библиотека на Бил Клинтън 450 000 долара и 100 000 долара за сенатската кампания на Хилари.

През 1998 г. той се жени повторно - за родената в Германия Гизела Роси, но се развежда и с нея през 2005 г.

След като години наред живееше в Цуг, милиардерът се премести в La Villa Rose край Меген на бреговете на Люцернското езеро и е известно, че притежава имоти в Сен Мориц и Марбея.

Рич има две дъщери - Илона Шахтер-Рич и Даниел Килсток Рич.