Китайското правителство е твърдо решено да изпълни плана, според който 250 милиона жители на села трябва да бъдат преселени в новопостроени градове през следващите дванайсетина години. Стратегията обещава да преобразува страната и може да доведе до нова вълна на растеж, но и да причини проблеми за няколко поколения напред.

Правителството заменя малките селски къщи с високи сгради, асфалтира цели парцели земеделски земи и преобръща живота на селското население. Мащабът на промяната е толкова голям, че броят на чисто новите "градски" жители на Китай наближава общия брой на градското население на САЩ – страна, вече пълна с мегаполиси.

Този ход несъмнено ще промени облика на Китай, където в продължение на десетилетия комунистическата партия настояваше повечето жители на селата, дори и тези, работещи в градовете, да остават обвързани със своите малки парцели земя, за да гарантират политическата и икономическата стабилност на страната. Сега партията е преразгледала приоритетите си, най-вече за да намери нов източник на растеж за забавящата се китайска икономика, която зависи все повече и повече от консуматорската класа градски жители.

Промяната се случва толкова бързо и потенциалните разходи са толкова високи, че някои се опасяват, че селските райони на Китай отново се превръщат в място на радикално социално инженерство. През последните десетилетия комунистическата партия на няколко пъти смени мнението си относно правата на селяните да използват земята: през 1950 г. даде на фермерите малки парцели земя, които по-късно колективизира само за да ги възстанови в началото на ерата на реформи, а сега се опитва тотално да заличи малките собственици на земя.

Китай отдавна е дом на някои от най-малките селца в света, както и на най-населените и замърсени градове. Крайната цел на правителството е до 2025 г. да интегрира напълно 70% от населението на страната, което се равнява на около 900 милиона души, в градския живот. В момента само половината от това число живеят в града.

Строителната лудост е на показ в райони като Лиаочън, което от фермерска местност в момента се превръща в градска зона с 20-етажни жилищни сгради, в които бившите фермери започват новия си живот като жители на града. Много от тях са зашеметени от новите си придобивки – те са получили апартаментите си безплатно, както и десетки хиляди долари за земята си.

Вълната на преселение от селата в градовете е в пълен ход. Почти всяка китайска област има мащабни планове и програми да премести фермерите в жилищни кули, като след това даде земите им на корпорации или общини. Полагат се усилия градският живот да бъде направен по-привлекателен, но истината е, че земеделските производители, попаднали в тези програми, обикновено нямат друг избор, освен да напуснат земите си.

Основната мотивация за тласъка към урбанизация е промяната на китайската икономическа структура, така че растежът да е основан на вътрешното търсене на продукти, вместо да се разчита толкова много на износа. На теория, нови градове означава нови възможности за строителните фирми, обществения транспорт, специални сектори, както и излизане от цикъла, в който земеделските производители консумират само това, което произвеждат. "Ако половината от населението на Китай започне да консумира, растежът е неизбежен", казва Ли Киангян, заместник-председател на Института за световна икономика и политика, пред New York Times. "В момента те живеят в селата, където не консумират."

Новият китайски премиер Ли Къцян обяви още при стъпването си в длъжност през март, че урбанизацията ще е един от най-важните му приоритети. Той обаче предупреди, че тя ще изисква редица съпътстващи я законодателни промени "за преодоляване на различните проблеми в процеса на урбанизация". Сред тях са хроничната безработица в градовете и споровете относно земите, които водят до хиляди протести всяка година. В някои случаи хората дори се самозапалват поради нежеланието си да се местят.

Урбанизацията може да струва скъпо и вместо да доведе до растеж, може да причини трайно обедняване в големите китайски градове и да унищожи селската култура. Често земеделските производители не са склонни да напуснат селата заради липсата на работни места в новите градове. Работата във фабриките е една възможност, но повечето работни места са далеч от новопостроените градове. А дори ако успеят да си намерят работа в заводите, повечето фермери я губят, когато навършат 45 или 50 години. И когато на тази възраст се върнат у дома, те нямат земя, нямат ферма и нямат доходи. Повечето от тях са все още изключени и от националните пенсионни планове, което оказва натиск върху роднините им да се грижат за тях.

Новият план за урбанизацията се стреми да реши този проблем, като даде на фермерите постоянен приход от земята, която са загубили. На юг от Ченду например земеделските производители, които са дали земите си на експериментална ферма за ягоди, управлявана от местна компания, казват, че получават годишно обезщетение, равняващо се на цената на 900 килограма зърно плюс възможността да печелят около 8 долара на ден, ако работят по новите насаждения.

Финансирането на инвестицията, нужна за стартирането на такъв проект, е централен въпрос, по който все още се спори. Според китайски икономисти не е нужно разходът да бъде поет изцяло от правителството, защото когато фермерите започнат работа в града, те ще трябва да плащат данъци и така ще допринасят за програмите за социално подпомагане.

Дори и с тези приходи правителството все още ще се нуждае от сериозни средства, за да осъществи стратегията си. В момента местните власти имат ограничени приходи и разчитат най-вече на продажбите на земя, за да покриват разходите си – практика, неустойчива в дългосрочен план. Банките не са склонни да отпускат пари за големи инфраструктурни проекти, казва Сян Сонзу, главният икономист на Земеделската банка на Китай.

Така повечето разходи се поемат от местните власти, които са без собствени източници на приходи и това ги прави по-малко склонни да позволят на новопристигналите жители да посещават местните училища или да се възползват от програмите за здравеопазване. Това се вижда от разликата между официалното ниво на урбанизация, което е 53%, и жителите, които имат разрешително за градско пребиваване, които са около 35%. Това е документът, който позволява на дадено лице да се регистрира в местните училища или медицински програми.

Идеята е новият план да разреши този проблем, като гарантира частична финансова подкрепа от правителството, но точните формули за успех все още са неясни.