Облечена в дънки и суичър, Розан се лута из квартала с червените фенери в Глазгоу. Тя иска някой да я види, но в същото време трябва да остане незабелязана от полицията. Успокоява се чак когато стига в една тиха бирария. Лицето й е белязано от употребата на наркотици и претърпяното насилие, но като се усмихне, светва цялото, правейки я да изглежда по-млада от 40-те й години. Тя се смее, докато разказва истории за двете десетилетия, прекарани в секс индустрията, включително как веднъж се облякла като робиня, за да се пошегува със "своите момичета", само за да отвори вратата на един полицай.

Работила е в различни сектори на секс индустрията в Шотландия: в частен апартамент, като мадам, в публичен дом в Единбург и за самата себе си по улиците на Глазгоу, натрупвайки 53 най-различни присъди – от управление на публичен дом до склоняване към проституция, разказва британският вестник Guardian.

Шегите относно професията й – например, че се захванала с това заради бивш приятел, на когото купувала наркотици – се редуват с истории за насилие, разказани с прозаичен тон: как част от зъбите й липсват, защото е била нападната с каишка за куче, как са й взели четирите деца, как лицето й било реконструирано след спречкване с клиент. "Имам чувството, че съм на около 500 години... заради всички неща, които съм видяла, казва тя. Понякога просто не искам да ставам от леглото."

Как да се помогне на жените като Розан и да се решат проблемите на индустрията, в която тя работи, е въпрос с ожесточени дебати в Шотландия. Законопроект, който щеше да направи закупуването на секс услуги незаконно, се провали миналия месец.

Самите секс работници са притеснени, че привидно по-строгият подход към полицейската дейност в столицата Единбург ще сложи началото на нова ера. През април осемте шотландски жандармерии се сляха в една-единствена полицейска сила.

В миналото подходът на властите в Единбург и Глазгоу беше доста различен. Публичните домове в столичната бяха игнорирани, докато тези в Глазгоу бяха затваряни. За периода 2010 - 2012 г. за склоняване към проституция в столицата са арестувани едва 54 жени, докато в Глазгоу са задържани 133. Епохата на толерантност в Единбург обаче, изглежда, е към своя край или поне това вещаят внезапните полицейски нахлувания в публичните домове в града през последния месец.

Акция, включваща 150 полицаи, които нахлуха в около 20 помещения в столицата, създава атмосфера на страх и недоверие. Това твърди организацията за защита на правата на секс работниците ScotPep пред Guardian. Оттам предупреди проституиращите да вземат допълнителни предпазни мерки и излязоха с изявление, в което се питат "дали не вкусваме как ще стоят нещата занапред".

Полицията твърди, че има доказателства за трафик на хора и връзки с организираната престъпност, както и "нередности в лицензите", но не е дала подробности относно броя на жертвите, откъде са или къде работят.

Това е неочакван развой на събитията за Единбург, където що се отнася до секс индустрията, досега се следваше политика от рода на "не виждам, не казвам" и се позволяваше работата на около дузина публични домове с "развлекателни цели". Някои твърдят, че влиянието на политиците от Глазгоу вече е очевидно. Там нулевата толерантност към секс индустрията води до наказания за склоняване към проституция и управление на публични домове, а лидерите на града твърдо подкрепиха законопроекта за инкриминиране на закупуването на секс услуги, който целеше да реализира "скандинавския модел" в Шотландия.

Междувременно международният дебат около скандинавския модел, въведен в Швеция и други страни в района, тази седмица се ожесточи след фаталното намушкване на 27-годишната шведска проститутка и активистка, известна като Дребничката Жасмин.

Друг секс работник – 24-годишният транссексуален, известен като Дора – също беше наръган до смърт тази седмица в Турция. Този петък пред шведските и турските посолства в 10 различни града, сред които Глазгоу и Лондон, ще се проведат протести, които ще призоват за защита на правата и сигурността на проституиращите.

В Шотландия скандинавският модел, предложен от лейбъристката Рода Грант, не успя да получи нужната подкрепа от трите партии в парламента, след като националистите отказаха да гласуват "за". Но според Грант дебатът около инкриминирането на проституцията е повишил осведомеността за злоупотребите в индустрията. "Самият факт, че законопроектът стигна толкова далеч, означава, че хората, които не са смятали, че проституцията е проблем в тази страна, е трябвало да се замислят отново", казва тя. Грант обещава, че ще продължи да търси възможности да поддържа дебата жив. "Да променим начина, по който обществото гледа на проституцията, е също толкова важно, колкото да променим закона – трябва да кажем не, не е приемливо да купуваш и продаваш друго човешко същество", убедена е тя.

Според Лаура Лий, проститутка в Глазгоу и член на ScotPep, обаче, ако закупуването на секс услуги стане незаконно, секс работниците ще имат по-малко време да проучват клиентите си и ще бъдат принудени да работят в по-малко видими части на градовете. Тя добавя, че Световната комисия за ХИВ призовава работата в секс индустрията да се декриминализира, като посочва, че шведският модел е влошил условията за проституиращите. Лий смята също, че повечето хора възприемат проституцията неправилно: "Хората си мислят, че проституиращите са или пристрастени към секса, или наркозависими, но по-голямата част от тях са някъде по средата. Има дни, в които се наслаждават на професията си, и дни, в които не се."

Анна е 28-годишна източноевропейка, която преди две години започва работа в един от публичните домове в Единбург. Макар да крие от приятелите си с какво се занимава в шотландската столица, тя твърди, че е доволна, защото работата е добре платена и с гъвкаво работно време. "Какво ще правя иначе? Ще продавам бургери? За 200-250 паунда на седмица? Сега изкарвам толкова в рамките на един ден", обяснява тя.

Според Линда Томпсън от WSP (организация за защита на правата на жените) публичните домове са центрове на разцвет на организираната престъпност и места, на които секс работниците биват наранявани физически и психически.

Паул, хомосексуален секс работник и масажист, който работи в апартамент в Глазгоу, смята, че единственият начин за подобряване на здравето, безопасността и статута на проституиращите е прозрачността.

А в квартала с червените фенери в Глазгоу точно преди да се върне на работа, Розан изважда от чантата си писмо. То е от Routes Out – програма, целяща да измъкне жените от лапите на проституцията – и обещава да й намери място в някоя дългосрочна програма за рехабилитация от наркотици. Розан иска да спре да работи на улицата. Тя има нов приятел и този път той е добър.