Учени откриха нов вид бозайник в Еквадор (видео)
Малко животинче, което прилича на кръстоска между котка и меченце, е първият нов месояден вид, открит в Западното полукълбо от 35 години насам.
Това съобщи институтът "Смитсониън" във Вашингтон след експедиция в Еквадор.
Животното не е непознато, просто досега е било бъркано със сходни бозайници от семейството на енотите (Procyonidae). Учените на "Смитсониън" се вгледали по-внимателно в препарирани животни в музей в Чикаго и установили че олингито е съвсем различен.
"Откриването му ни показва, че светът все още не е изучен изчерпателно и някои от основните му тайни тепърва ще бъдат разкривани", заяви Кристъфър Хелген, уредник на отдела за бозайници в Природонаучния музей в американската столица.
Този музей разполага с най-голямата колекция от бозайници в света - над 600 000 екземпляра са систематизирано подредени в касети, като костите им са оголени от специално отглеждани бръмбари, а до тях се съхранява и козината. Проблемът е, че много от тях са събрани преди повече от 100 години и са погрешно идентифицирани. Модерни техники за ДНК анализ на останки са помогнали да се направи сравнение с пет други вида и да се установи, че олингито е нов вид. Преди него последният идентифициран американски месояден вид е колумбийската невестулка.
Олингито (Bassaricyon neblina) е най-малкият в това животинско семейство - с тегло около килограм, има големи кафяви очи, оранжево-кафява козина и живее само в мъгливите високопланински гори на Еквадор и Колумбия в Северните Анди. Тялото му е дълго до 35 см и има още толкова дълга опашка. Мъжкото и женската не се различават по размер, живеят поединично по дърветата, хранят се нощем предимно с плодове, но също така и с насекоми и раждат само по едно бебе.
Хелген стои в началото на историята по откриването на олингито, която е дълга повече от десетилетие, разказва Би Би Си. Сторили му се съмнителни разликите в цвета на козината, както и анатомията на черепа и някои кости на препарираните животни от Чикаго.
След като потвърдили с ДНК сравнение, че това е нов вид, учените потърсили отговора на въпроса дали все още има живи екземпляри. "Използвахме данни от останките, за да предположим от кой район може да идва, да предвидим в какви гори би живял и ето - открихме го", казва Хелген.
Учените смятат сега, че олингито е можело да се види в няколко американски зоологически градини през 1967-1976г., но е било погрешно представяно като близкия си роднина олинго. Вероятно по тази причина тогава специалистите не са можели да разберат защо не се размножава и всички екземпляри в плен са умирали.
Крис Норис от природонаучния музей "Йейл Пийбоди" в щата Кънектикът обяснява, че днес огромна част от откритията на нови едри видове се правят именно в музейните колекции. Проблемът е, че няма централна база данни какво се съдържа в тях и тепърва управата на много такива институции качва онлайн информация за съдържанието на депозитариумите си, пълнени десетилетия наред. Друго затруднение е състоянието на находките - много от тях е нямало как да бъда обработени с модерните днес методи, костите и особено козината се разпадат или са изяждани от молци.
"Икономиката е в труден период и понякога изглежда неоправдано да се отпускат средства за някакви стъкленици и чекмеджета, несравними с бляскавите модерни апарати. Но е важно да се мисли за тези често странни колекции от изсъхнали кожи, препарирани прилепи и буркани с охлюви като за изследователски инструмент, също толкова важен като нов телескоп или Големия адронен колайдер", казва Норис.