Очевидци на атаката в Сирия: "Приличаха на заспали, но всички бяха мъртви"
Съветът за сигурност на ООН се събира в сряда в 22 часа българско време да обсъди нападенията в няколко предградия на сирийската столица, в които се съобщава за стотици жертви (някои твърдят, че са загинали 1300 души), включително поразени от химическо оръжие.
Белият дом, Великобритания и Франция настояха за незабавно разследване от експертите на ООН в Дамаск, на които да бъде осигурен неограничен достъп. Ако те потвърдят употребата на химическо оръжие и броя на поразените, това ще бъде най-тежкият подобен случай от десетилетия насам.
Предлагаме ви репортажа на Ерика Соломон и Стивън Кейлин от "Ройтерс" за свидетелствата на очевидци. На кадрите, разпространени от агенцията днес, се виждат и поне дузина мъртви деца, някои от тях на възраст не повече от година. "Ройтерс" обаче предупреждава, че няма как да потвърди автентичността на част от снимките.
Мъжете, жените и децата, които Абу Нидал и други спасители намират в домовете им в източно предградие на Дамаск, приличали на заспали в леглата си. Само че всички са мъртви, разказват мъжете, докато вадят телата на улицата.
Разказът на Абу Нидал е едно от свидетелствата за случилото се в неделната утрин, когато тук загиват над 500 души. Хората разказват, че някои от бомбите, използвани в нападението, са били пълни с химическо вещество. Това може да направи днешната атака най-тежкото нападение с химическо оръжие, за което се съобщава в двугодишния сирийски конфликт.
"Влизахме къща по къща и всичко си беше на мястото, всеки спеше в леглото си. Лежаха просто така и приличаха на заспали. Но бяха мъртви", описва Абу Нидал по Skype от предградието Ербин.
Някои от първите, озовали се на мястото, споделят изненадата си, че силите на президента Башар Асад или бунтовниците биха извършили подобно нападение броени дни след пристигането в столицата на екип специалисти на ООН з аразследване на твърдения за предишни атаки с химическо оръжие.
Разследващият екип на ООН е настанен в хотел на няколко километра от мястото на днешната трагедия.
Трудно е да се потвърдят предишните съобщения за химически атаки или да се определи кой е отговорен за тях, когато специалистите не са били на мястото.
Когато започва бомбардировката в Мудамия - град на югозапад от Дамаск, Фарах ал Шами не повярвал на слуховете по социалните мрежи, че ракетите са пълни с химическо оръжие. Тя мислела, че районът е твърде близо до военен обект, з ада го нападнат така.
"В същото време от ООН бяха там. Изглеждаше невъзможно. Но после започна да ми се вие свят, да се давя и да ми пари на очите", разказва 23-годишната сирийка по Skype. "Втурнах се към полевата клиника наблизо. За щастие, никой от фамилията ми не пострада, но видях на пода наредени цели семейства."
"Ройтерс" не може да потвърди такива разкази на очевидци. Лекари от района, с които е разговаряно от страна на агенцията, описват симптоми, които според тях говорят за употребата на газ зарин - едно от веществата, които според Запада са в недекларирания химически арсенал на Дамаск.
Правителството отрича да притежава подобни оръжия и казва, че ако разполага с такива, то не ги употребява срещу сирийци. Тази позиция бе повторена и в сряда заедно с обвинения, че съобщенията за газова атака са "изфабрикувани".
Видео записи, разпространявани по интернет от Източна Гута и подобни крепости на бунтовниците в покрайнините на столицата, показват едни и същи сцени на деца, гърчещи се на пода, докато от устата и носа им излиза пяна. На други се виждат стаи, пълни с редици от трупове на мъже, жени и деца - смъртно бледи, но без следи от рани.
Абу Нидал казва, че предполагаемата химическа атака е изненадала хората някъде около 2:20 и 2:40 тази нощ.
"Видяхме мъже, паднали на стълбите или на вратите. Изглеждаше сякаш са опитвали да излязат да помогнат и са били поразени. Някои бяха мъртви."
Половин час след атаката срещу Ербин обаче жители разпространиха съобщения за предполагаемо газово нападение в съседство.
"Някои предаваха информацията по говорителите от минаретата на джамиите. Съобщаваше се за химически нападения в Аин Тарма и други градове."
Лекари минаха къща по къща, разказва още Абу Нидал, като разбиваха вратите, за да прегледат и домове, които не бяха ударени от бомбардировка.
Маджид Абу Али, който лекува пациенти в източното предградие Дума, казва ,че поне половината от хората, минали през ръцете му, са жени и деца, пристигнали около 3 сутринта.
"Нараняванията им съответстват на газ зарин", казва той по Skype. "Пристъпи на задушаване, тежко дишане, неспособност да дишат до степен на задушаване. Забавяне на пулса до достигане на сърдечен арест, свити зеници, обливане с пот, гърчове, загуба на съзнание и смърт", изрежда лекарят.
Когато ракети удрят до Абу Омар, лекар от Мудамия, той и колегите му веднага се подготвят с маски и латексови ръкавици.
Но за разлика от други нападения, след които оставали няколко десетки убити и ранени, този път той е стъписан от броя на поразените. Подобно на мнозина лекари, и той в сряда е обработил стотици. По думите му от 120, които е обявил за мъртви от бомбардировката, 50 са убити от газ.
"Не знаехме какво да ги правим, така че започнах да изкарвам част от ранените да чакат на улицата", продължава той, докато зад него се чува тътен от продължаващ обстрел.
Антиправителствени активисти твърдят, че сирийската армия е започнала ожесточена офанзива с въздушни и артилерийски нападения, които не са прекъсвали от вторник през нощта.
"Днес имам десетки ранени спасители и 9 убити. Първо бяха засегнатите от газа, но сега умират от бомбардировките. Експлозиите не спират."
| Ужасени и съмняващи се Близкоизточният редактор на Би Би Си Джеръми Боудън коментира, че сега мнозина ще се запитат защо му е на правителството да използва химическо оръжие, точно когато инспектори на ООН са наблизо, а армията отчита успехи около Дамаск. Той добавя, че някои ще заподозрат, че записите са изфабрикувани, но и че разпространените видео кадри е трудно да бъдат имитирана химическа атака. Хеймиш де Бретън-Гордън, бивш командир от британските части за химическа и радиационна защита, нарече кадрите "ужасяващи" и "много трудни за инсценировка". Останки от какъвто и да е газ или химикал би трябвало да може да бъдат засечени от инспектори на ООН в рамките на 2-3 дни, а може би и на седмица след атаката, допълва той. Но има и независими специалисти, които не са убедени докрай от видяното. Паула Ванинен, директор във финландския Институт за следене прилагането на Конвенцията за забрана на химическите оръжия, "в момента не съм напълно убедена, защото хората, които помагат, не носят защитни облекла, дрехи или противогази. При реална атака те също биха били поразени и също ще имат симптоми на обгазяване", цитира думите й АФП. |