На думи изглежда възможно, на практика е почти невъзможно. 

Когато стане дума да военна интервенция е много трудно да се посочи общоприемлива дефиниция в международното право, която да я оправдава, коментира Клайв Колман от Би Би Си.

Думите "международно право" създават измамно усещане за установени международни правила, авторитети и власти, приети от всички държави, лесно разбираеми и приложими, допълва авторът. Няма такова нещо като международен съд, който да разрешава предприемането на интервенция.

Факт е обаче, че се заформя правна рамка за военна намеса по хуманитарни причини. Тя е известна като "Отговорност да защитиш" (Responsibility to Protect или R2P) и се появява в отговор на хуманитарните катастрофи от 90-те години на ХХ век, най-известни от които са тези в Косово и Руанда. R2P е призната сред множество държави, но не сред всички.

- държавите трябва да защитават населението си от геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; в същото време международната общност има задължение да помага н адържавите да предотвратяват подобни престъпления

- когато са налице ясни доказателства за такива престъпления и държавата не може или не желае да ги пресече, международната общност трябва да използва всички възможни мирни средства да сложи край на жестокостите

- ако това е невъзможно, тогава международната общност може да употреби военна сила.

За да има подобна акция максимална легитимност, тя трябва да е разрешена от Съвета за сигурност на ООН - това е органът с уникална позиция да действа като своеобразен арбитър при употребата на сила според международното право. 

Но, както за пореден път става в случая със Сирия, постигането на консенсус в съвета може да е невъзможно.

Именно в такива ситуации R2P предоставя правната рамка на употреба на военна сила от международната общност - било от регионална коалиция, било от т.нар. коалиция на желаещите.

- да е налице категорично доказателство за продължаващи жестокости

- напълно да са изчерпани мирните средства като санкции и дипломация

- употребата на сила трябва да е ясно насочена към прекратяване на жестокостите и защита на цивилното население.

С други думи, R2P предоставя ограничен мандат за действие, но когато са покрити всички критерии ударите са напълно легални според международното право.

Не бива да се забравя обаче, че при подобни обстоятелства военните операции са в ръцете на правителства и военни, а не на адвокати. Те трябва да докажат, че няма други средства и че са отговорили на всички изисквания за интервенция.

Крис Хамър, високопоставен анализатор в Института за изследване на войната във Вашингтон, коментира пред списание "Форин полиси", че в сегашната ситуация ударите са лоша идея. "Всеки офицер на кораб може да ти изстреля 30-40 ракети "Томахоук". Не е сложно. Трудното е да обясниш на планиращите стратегията на САЩ как това защитава американските интереси. Наказателна акция е най-тъпото от всички решения. Режимът на Асад демонстрира невероятен капацитет да понася болка и не вярвам, че ни стиска да започнем такава наказателна операция, която ще го възпре."

Лорд Уест, бивш ръководител на британския ВМФ, се опасява, че военна атака - дори и ограничен ракетен удар - ще вкара предприелите я във водовъртеж от насилие в района. "Какво се надяваме да постигнем? Накъде ще ни отведе това? Ами ако Асад каже "Я се разкарайте!" и отново употреби химическо оръжие? Ще ескалираме ли военната операция? Имам ужасното чувство, че един удар бързо може да бъде последван от още и още. Този район е като буре с барут. Просто не можем да предвидим какво военно действие ще е подходящо и дали то няма против волята ни да ни въвлече в конфликт."

Но Ричард Хаас, президент на неправителствения Съвет за външна политика във Вашингтон, смята, че "САЩ трябва да направят нещо значимо и видимо. Подкрепям масираната употреба на крилати ракети. Всеки удар трябва да е достатъчно силен да причини болка и такива щети на сирийския режим, че той да не посмее повече да посегне към химическо оръжие. Освен това има нещо повече от Сирия - атаката трябва да е достатъчно голяма, за да подчертае посланието - не може безнаказано и безразборно да се употребява химическото оръжие като оръжие за масово унищожение и че по никакъв начин то няма да бъде прието като нормално оръжие. Посланието е не само към сирийското правителство, но и към всеки, който би бил готов да използва химически, биологични или ядрени оръжия, че ще плати огромна цена за това."