В началото на есенния политически сезон в България анализаторите от "Икономист интелиджънс юнит" (анализаторското звено на групата, издаваща сп."Икономист") разпространиха оценките си за рисковете за страната в 9 различни сектора - от макроикономика до политика. Предлагаме ви извадки от заключенията им:

Управляващата коалиция ще остане слаба и нестабилна, притисната между всекидневния натиск от уличните протести и нуждата да удовлетворява ултранационалистите от "Атака", без чиято капризна подкрепа в парламента не може да прокарва закони. Едва ли кабинетът ще изкара пълния си мандат и скоро - може би заедно с изборите за евродепутати през май 2014г. - ще се наложи предсрочен вот. Бизнесмените да са подготвени за вероятност от продължителен период на несигурност, докато коалицията се опитва да изпълзи през трудна ситуация. Ако има предсрочни избори, несигурността ще продължи, докато се сформира нова коалиция. По повод мониторинга от Европейската комисия фирмите да не разчитат, че България ще се възползва напълно от членството си в ЕС и отделените й за това еврофондове. Покриването на критериите след приемането в ЕС може да отнеме следващите няколко години.

Обществените услуги се нуждаят от реформи, не им достигат средства и поради това трудно привличат и задържат най-добрите и квалифицирани служители. Като цяло администрацията е услужлива, но почти не говори чужди езици. Прекалени регулации и липса на гъвкавост в прилагането на правилата спъват получаването на лицензи или кандидатстването в конкурси. Новият кабинет пропиля времето за реформа в началото на мандата си в управление на кризата около Делян Пеевски. Като цяло дефицитите в обществените услуги ще останат и в бъдеще значителен риск за правенето на бизнес, а на чужди компании може дасе наложи да наемат местни посредници, за да се справят с бюрокрацията.

Новата коалиция вече опетни репутацията си със спорни назначения и непрозрачност. Има известен риск кампании срещу корупцията да увеличат държавната намеса в бизнеса, а зависимостта на кабинета от "Атака" може да тласне властите към действия срещу чуждестранни компании. Дръжте си документацията в идеално състояние, в случай че ви разследват, и се пригответе за допълнително бавене на стоките ви на митницата.

Усилието да се правени бизнес в България при спазване на всички закони може да се окаже продължителен и скъп процес. Освен това в съдебни процедури местните компании може да се окажат фаворизирани, макар да са равни пред закона. Дори да спре съпротивата на скритите интереси на партиите срещу реформиране на правосъдието, ще трябва време да се намерят добре образовани и платени магистрати и да се заличи корупцията в съдилищата. Чуждите компании заобикалят всичко това като уреждат договори и спорове по чуждо законодателство.

Кризата в еврозоната все още може да причини рецесия през 2013г. в България, но основният сценарий е през тази година все пак да продължи - макар и анемичен - икономическият растеж, а през 2014г. той да достигне умерени темпове. Рязко влошаване на търсенето на внос в Германия или Турция - два от основните търговски партньори на България - остава риск в прогнозата ни за 2013-2014г., особено на фона на растящите нужди от външно финансиране в контекста на слабия банков сектор в Европа. Ако външната търговия и чуждестранните инвестиции отслабнат повече от очакваното и се поднови недостъпността на крадитното финансиране, то България може да се върне към рецесия през 2013г. Съветваме бизнеса да включи подобен сценарий, когато прави плановете си за 2013-2014г.

Прогнозата ни е за растеж на икономиката от 0.6% от БВП за 2013г. и ускоряване до 2.2% през 2014г.. Но при едва 0.3% растеж за първото полугодие на тази година предприемачите трябва да са наясно, че плановете им ще бъдат подложени на изпитание, ако растежът за цялата 2013г. се окаже 0%.

По-сериозен е рискът от "връщане в окопите" на гръцките банки, опериращи в България и контролиращи около 22% от активите на българската банкова система. Те няма да искат да накърнят репутацията си на българския пазар, но натиск на гръцкия пазар може да ги принуди още да ограничат кредитната си активност в чужбина, включително в България. Те дори може да бъдат принудени да се оттеглят от този пазар и да продадат българските си активи, както се случи с Emporiki Bank Bulgaria през юни 2012г. Това може да подкопае икономическото възстановяване на България, да затрудни целия банков сектор и да принуди правителството да потърси външна помощ за стабилизирането на банките.

За да избегне съдбата на предишното правителство, премиерът Пламен Орешарски увеличава държавните разходи, включително за социални плащания. Ревизираният през август 2013г. бюджет планира увеличаване на дефицита от 1.3% на 2% от БВП. "Икономист интелиджънс юнит" прогнозира, че и този праг няма да бъде спазен и фискалният дефицит ще бъде около 2.5% от БВП. Очакваме догодина бюджетният дефицит да намалее с увеличаване на икономическата активност, но ако през 2014г. икономиката не тръгне нагора, дефицитът ще се повиши още повече и правителството може да обмисли вдигане на ставката по ДДС - важен източник на приходи в една икономика, страдаща от масово неплащане на данъци. Възможно е и да зачестят промените в данъчните закони според това как вървят данъчните приходи през годината. С появата на новия кабинет се увеличи вероятността от големи данъчни промени и бизнесът трябва да е готов при влошаване на икономическата обстановка да последва вдигане на ставки и разширяване на данъчната основа, включително при Данък общ доход, корпоративния данък и ДДС.