Повече от две десетилетия след като двама крайнодясно настроени младежи го нападат и му чупят очилата, Карамба Диаби се надява да представлява източногерманския град Хале като първия чернокож депутат в германския парламент, пише агенция Reuters. Роденият в Сенегал Диаби често се чувствал изолиран като студент в бивша ГДР през 80-те години. Сега той се чувства много повече като у дома си, но твърди, че Германия все още трябва да подобри интеграцията на чужденците. "Определено има какво да се направи", казва Диаби, който е кандидат от Социалдемократическата партия. 52-годишният кандидат е ядосан на медиите, тъй като обръщат повече внимание на цвета на кожата му, а не на политиката му. "Ако е толкова сензационно, че се кандидатирам за Бундестага, след като съм живял тук 27 години, учил съм тук и съм бил политически активен, то е просто защото хората са осъзнали, че това не се е случвало преди", казва той.

Диаби е един от двамата цветнокожи кандидат-депутати. Другият, Чарлз Хубер, е от партията на Меркел – Християндемократически съюз (ХДС). Но за разлика от Диаби той е роден в Германия и е син на германка и сенегалец.

Във федералната република има редица известни чернокожи личности, но повечето от тях са спортисти. Трима футболисти от националния отбор на световното през 2010 г. в Южна Африка бяха чернокожи. Малко са обаче германските политици с чуждестранен произход. Обикновено те са пристигнали в страната като малки деца - като министъра на икономиката Филип Рьослер, роден във Виетнам и осиновен от германска двойка.

В Бундестага има по-малко от 10 депутати от най-голямото етническо малцинство – турското, сред които Джем Оздемир от Зелените. От 80-милионното население на Германия 3 милиона са от турски произход.

Необичайно е за политик, роден в чужбина, да опитва да гради кариера в бившите комунистически провинции на Изток, където по принцип имигрантите са по-малко, отколкото в богатия Запад. "Намирам го за впечатляващо, че Карамба Диаби се кандидатира от източна провинция", казва Оркан Кьоземен от фондация "Бертелсман". "Това изпраща ясно послание в регион, където имигрантското население все още е много малко", допълва той. Крайнодясната Националдемократическа партия на Германия, която е негативно настроена към имигрантите, има две места в два местни парламента в Източна Германия. "Хале е регион, където младите хора имат сравнително голям афинитет към крайнодясното", казва Геро Нойгебауер, политолог от Берлинския свободен университет.

Шансовете Диаби да бъде избран са сравнително добри, въпреки че социалдемократите са след партията на Меркел. Той е третият в регионалната партийна листа, както и директен кандидат, което означава, че хората могат да гласуват за него персонално.

Той започва да има по-близки отношения със съседите си като докторант по химия в началото на 90-те години, малко след обединението на Германия, когато е посещавал различни местности, за да изследва химически замърсявания. Местните хора били заинтригувани от любезния чернокож младеж, който говорел немски и събирал проби от водата и почвата. "Не беше особено обичайно за някого, който изглежда като мен, да се мотае тук и хората станаха любопитни", казва Диаби. "Задаваха много въпроси: Откъде си? Колко време ще останеш? Какво правиш? Имаш ли си гадже? Блондинка ли е тя?", разказва той и от своя страна също задавал въпроси. Така се запознал с притесненията на редица хора, чиито живот драматично се променил след падането на берлинската стена, и започнал да се интересува от местна политика.

Диаби е трябвало да се откаже от сенегалския си паспорт, за да стане германски гражданин – изискване, което до известна степен все още важи за някои държави. ХДС на Меркел се обявява против двойното гражданство за хора от страни извън ЕС, отбелязва Reuters. Социалдемократическата партия, към която Диаби се присъединява през 2008 г., е считана за по-гостоприемна от ХДС към хора с чуждестранен произход. "Те обикновено гласуват за социалдемократите или Зелените", обяснява Нойгебауер. "Това се променя сега. Мерел модернизира ХДС и ако партията не се промени, ще допринесе за своя собствен срив", допълва той.

Чарлз Хубер, другият чернокож кандидат, казва пред Reuters, че не чувства каквато и да е дискриминация в редиците на партията. "В моята партия винаги съм бил приеман за баварец. Винаги съм бил Хубер, а не първият цветнoкож", казва той пред агенцията, говорейки на типичен баварски диалект.