Малкълм Скот Карпентър, един от седмината членове на космическата програма "Мъркюри 7" - първият екип американски астронавти, почина в четвъртък на 88 години.

През 1962г. той стана вторият след Джон Глен представител на страната си, обиколил Земята на борда на кораба "Аурора 7", с който направи три прелитания. Карпентър така и не получи втори шанс да лети в космоса, вероятно заради споровете около това дали е виновен за неудачите на неговия полет.

След като се оттегли от програмата през 1969г. Карпентър се занимаваше с океанографски изследвания за военноморските сили и помогна да се усъвършенстват капсулите, с които се приводняваха следващите екипажи.

Джон Глен, първият, извършил орбитален полет, е и последният жив член на отряда "Мъркюри".

Карпентър е роден в Боулдър, щата Колорадо, записва се в американските ВМФ през 1949 г. и служи като пилот по време на Корейската война.

През април 1959г. той има изключителния шанс да бъде сред една седмината американци, подготвяни да станат първите астронавти на страната си. Карпентър се подготвя специално за комуникации и навигация и е заместващ пилот на Джон Глен за първия полет на САЩ през февруари 1962гг. Той е и автор на прочутата в Америка фраза Godspeed, John Glenn!, с която изпраща колегата си при запалването на двигателите.

Когато идва неговият ред в космоса вече са летели Юрий Гагарин, Герман Титов, както и колегите му в американския отряд Алън Шепърд и Върджил "Гъс" Грисъм. Но за последните двама и до днес се спори дали са астронавти, защото са извършили 15-минутни суборбитални полети без обиколка на Земята. Затова Скот Карпентър е шестият или четвъртият човек в космоса, в зависимост от гледната точка.

По това време американската програма има много да наваксва, докато достигне постиженията на бившия СССР. Когато Глен прави за пръв път три обиколки на Земята за около 5 часа, руснаците вече са провели успешно полета на Герман Титов, прекарал малко над едно денонощие в орбита на 6-7 август 1961г. Полетът на Грисъм през лятото на 1961г., например, едва не завършва с трагедия, когато при приводняването по неизвестни причини експлозиви изхвърлят люка на капсулата и астронавтът едва не се удавя.

Нещата не вървят гладко и с полета на Скот Карпентър - когато той се приводнява, капсулата се оказва на около 400 километра от мястото, където я очакват. NASA и милиони американци, които следят на живо по телевизията събитието, не знаят дали той е оцелял в продължение на ужасяващи 39 минути.

Спасителен хеликоптер го открива насред Карибско море в надуваема лодка, в която той прекарва още 3 часа в компанията на спуснати при него водолази, докато дойде самолетоносачът "Интрепид" да го прибере.

Почти 50 години по-късно Карпентър сподели в Музия "Смитсониън": "Гледаш тотално черното небе отвън, виждаш висотомера да показва 90 000 стъпки (почти 27.5 км) и осъзнаваш, че продължаваш да се изкачваш право нагоре. И тогава си помислих "Какви ги върша?".

За причината за приводняването на неговата капсула на 24 май 1962г. чак край Пуерно Рико се спори и до днес, като има версия, че той е допуснал грешка малко преди края на 5-часовия полет.

Една от съществените разлики между съветските и американските апарати е, че едните са автоматизирани, а другите позволяват известен ръчен контрол и управление от астронавта. Оборудването за ориентиране на капсулата на Карпентър не работи добре, той запалва ракетните двигатели за спускане към Земята с 3 секунди по-късно, те не създават очакваната тяга, а накрая астронавтът се оказва и с малко гориво, понеже неволно е оставил да работят две контролни системи едновременно.

Според едни представители на NASA Карпентър се е паникьосал, но медицинските показатели не регистрират характерните признаци за това. Той е известен и с това, че по физическа подготовка надхвърля няколко от стандартите на агенцията.

Известният с чепатия си характер ръководител на полетите Кристофър Крафт пиш ев мемоарите си през 2001г., че "той напълно пренебрегваше настояванията ни да провери инструментите си. Заклех се, че Скот Карпентър никога повече няма да полети в космоса. Така и стана."

Крафт не е справедлив. Мисията на Карпентър е доста по-сложна от тази на Джон Глен. Той трябва да снима с фотоапарат, да проведе няколко експеримента, включително да яде първата твърда космическа храна, температурата в капсулата се покачва над нормата и когато се обърква ориентацията й астронавтът трябва визуално да опита да определи височината, на която се намира. Разследването показва, че заради 25-градусова грешка в позиционирането на капсулата ракетите за забавяне на скоростта за спускане насочват струите си в грешна посока и траекторията я насочва на 300 км от прогнозната зона за приводняване. Още 120 км грешка идва от секундите забавено включване и недостатъчната тяга.

Преди това той коментира по повод обвиненията на Крафт, че "ако нямаше човек на борда, провалът на системите, с които се сблъсках, щеше да доведе до загуба на капсулата и пълен провал на мисията. Подробната информация, която дадох доведоха до важни промени в дизайна и плановете за полет."

През 1965г. той става единственият астронавт, станал акванавт - живее и работи един месец на дъното на океана в проекта "Сийлаб" край Сан Диего. Това помага за програмите за обучение на астронавти в басейни, симулиращи безтегловност.

След нараняване заради инцидент с мотоциклет през 1964г. Скот Карпентър губи шансовете да полети отново, както и да се спуска на океанското дъно и напуска NASA през 1967г.

На 92 години Джон Глен е единственият жив от голямата седморка на "Мъркюри 7". Грисъм загива през 1967г. в трагичния пожар в тренажьора на кораба "Аполо". Алън Шепърд - единственият от групата, стъпил на Луната, почина през 1998г. Л. Гордън Купър си отиде през 2004г., а Уолтър Шира - през 2007г.