Половин година преди изборите един глас в Афганистан се продава за 5 долара

Саид Гюл влиза в малката тухлена къща в Източен Афганистан с малък вързоп на гръб. С бързи движения той го хвърля на килима и оттам изпадат стотици лични карти. "Колко искаш да купиш", пита той с усмивка. Като мнозина други Гюл е оставил редовната си работа – автосервиз в Марко, малък източен град – за да се присъедини към процъфтяващата индустрия на продаването на гласове за президентските избори догодина. Пред агенция Reuters той разказва, че е успял да купи личните карти за по 200 пакистански рупии (1.89 долара) всяка от селяни и да ги препродаде за по 500 рупии на мениджърите на кампаниите, които ги използват заедно с представители на изборната комисия. От всяка продадена карта Гюл печели достатъчно пари, за да си купи обилно ядене като кебап с ориз и дори и безалкохолна напитка.
До президентските избори в Афганистан на 5 април има много време, но кандидатите вече са притеснени от мащаба на незаконното търгуване с лични карти на избирателите и се съмняват доколко легитимен ще бъде вотът. "Когато хората продават и купуват лични карти на цената на един обяд, това означава, че демокрацията в Афганистан е за продан", казва Азизула Лудин, който беше председатели на изборната комисия през 2009 г. и настоящ кандидат за президент.
САЩ се надяват именно изборите да бъдат кулминацията на американското присъствие в страната преди военните да се оттеглят до края на 2014 г. Победителят на изборите ще наследи поста от Хамид Карзай, който по конституция няма право да се кандидатира за трети мандат. Сред претендентите е по-големият му брат Каюм, бившите външни министри Залмай Расул и Абдула Абдула и бивш ислямистки лидер, станал депутат, Абдул Раб Расул Саяф.
Някои от кандидатите и техните поддръжници бяха от двете страни на афганистанската гражданска война през 90-те години и взаимните обвинения за измами може да изострят напрежението, което пък би могло е да от полза на талибаните. Заплахата от бунтовниците, които са против избори въобще, беше използвана на предишните избори през 2009 г. за увеличаване на фалшификациите. Томас Рътинг, съосновател на Афганистанската мрежа за анализи, разказва как група мъже, представили се за талибани, нахлули в избирателна секция по време на изборния ден. "Всички избягаха. Преди това урните бяха празни, а след това пълни", разказва Рътинг.
Макар че ще бъде трудно да се измери мащабът на измамите в сравнение с 2009 г., гарантирането на сигурността ще бъде по-голям проблем тази година заради процеса по изтегляне на коалиционните сили, смята Давуд Морадин, директорът на Афганистанския институт за стратегически изследвания.
Правителството изпитва големи трудности да изкорени търговията с карти, а хора като Гюл вече са започнали да продават лични документи в големите градове. Най-лесно се търгува с лични карти на жени, защото мъжете имат право да ги държат от тяхно има – без да представят снимка или пръстови отпечатъци. Това се дължи на консервативната култура в Афганистан, според която е обидно да поискаш от жена да си покаже лицето. Освен това много жени не могат да излизат от дома си без придружител, ако въобще могат да излязат.
Картите на мъжете имат снимка и пръстови отпечатъци, но с помощта на представители от изборната комисия, привлечени или принудени да участват в нелегалната дейност, тези документи на практика може да бъдат използвани от всекиго.
В провинция Кандахар например полицията е била замесена в кражбата на регистрационни списъци от избирателната секция. Нарастващата сила на талибаните означава, че много части от Афганистан ще бъдат напълно недостъпни за международните наблюдатели и ще има много манипулации от корумпирани представители на властите.
Търговци като Гюл казват, че не участват в престъпление, а просто реагират на търсенията на богатите политици и бедните селяни, които предпочитат да продадат гласа си за няколко обяда например. В части от северната провинция Кундуз, където цари беззаконие, картите са се превърнали в нещо като местна валута и се разменят за чувал картофи или ориз.
Независимата изборна комисия, която беше създадена да гарантира свободни и честни избори, няма кой знае какво да каже по темата, коментира Reuters. "Чухме и това много ни притеснява, но имаме определени мерки, които да следят за фалшификации", казва говорителят й Нур Мохамад Нур. Тази седмица той обяви, че комисията е дисквалифицирала първия кандидат-президент, тъй като той не е успял да предостави необходимите документи, сред които подкрепа от 100 000 легитимни гласа от 20 провинции.