Без помощ от държавата бежанците във Военна рампа се самоорганизират
"Това за деца ли е", пита възрастен мъж, докато стиска списък на арабски с номера. Той е поредният българин, дошъл да помогне на сирийските бежанци в лагера в столичния квартал "Военна рампа". "Имаме фирма за детски обувки", продължава човекът, специално пристигнал от провинцията, за да види какво може да направи. Мъжът внимателно прибира листа, на който е описано колко чифта от кой номер трябват.
Докато той чака, наблизо паркират два автомобила. Скромен дългокос мъж с кръстче на гърдите пита на английски на кого да даде неговите дарения. Идва за пръв път. "Просто чувствам, че така е правилно. Няма причина", обяснява постъпката си той. Сирийката Риван му благодари и бързо извиква няколко души, които отнасят на ръце чували с картофи, захар, брашно, бутилки олио и адаптирани млека за бебета. Всичко е организирано и подредено. Разликата с предишното ни посещение, когато пликовете с дарения бяха разкъсвани от гладни деца още на портала на бежанския лагер, е осезаема.
"Създадохме склад, където всеки, носещ нещо отвън, го оставя, и след това раздаваме поравно на нуждаещите се", разказва Риван. Тя е от сирийския град Камишли и е дошла преди около 20 дни. Наскоро се е омъжила. "България е меденият ми месец", смее се бежанката.
Сирийците изцяло разчитат на дарения от състрадателни българи, защото не получават никаква материална помощ от България. "Благодарим на български народ, който ни съчувства", казва Абу Мустафа. Той е един от лидерите на общността във "Военна рампа", който заедно с Риван и още няколко сирийци се грижат за реда в лагера.
Нужда от храна
Даренията от българи и сирийската общност обаче продължават да са недостатъчни за 700-те души, настанени в сградата на бившо училище. На въпроса какво яде той и семейството му очите на Абу Мустафа се насълзяват. 47-годишният мъж с леко набола брада е ковач, специалист по сребро и мед от Алепо, и е дошъл в България преди около 3 седмици заедно с жена си, майка си и шестте си деца. Има двама сина в Германия и дъщери в Ливан и Египет. Целта му в момента е да събере цялото си семейство на едно място.
Останалите проблеми на бежанците във "Военна рампа" си остават същите. На 100 души се пада по 1 тоалетна, няма топла вода, нито медицински грижи. Няколко деца са натровени от нетипичната за тях храна и имат стомашни проблеми. Единствените лекарства, които са виждали, идват от джоба на българка педиатър, която посещава бежанците в свободното си време.
Абу Мустафа казва, че децата му имат нужда от психологическа помощ. Те са травмирани от преживените бомбардировки в Алепо и се стряскат от гледката на полицаите в бежанския лагер. Служителите на реда обаче не се намесват в случващото се сред самите бежанци. Преди няколко дни е имало конфликт между различни групи младежи. Стигнало се е до бой. Пазещите бариерата обаче са отказали да взимат страна.
Въпреки мизерните условия във "Военна рампа" усилията на държавата се оценяват от Върховния комисариат на бежанците към ООН в България (ВКБООН). "Преди около 2 месеца държавата имаше капацитет на прием от 1200 легла", казва Борис Чеширков, говорител на ВКБООН. "Сега той е 4500 легла." Той потвърждава, че достъпът до храна в лагерите е ограничен. Отоплителната система не работи, което с влошаване на времето ще се превърне в проблем за бежанците, които за първи път ще изпитат една сурова зима.
"Трябва да признаем, че България е отбелязала значителен напредък в подобряване на общата система за даване на убежище", допълва обаче Чеширков. По думите му трябва да бъде отбелязано, че феноменът на бежанците е нещо ново за страната, която десетилетия наред е била затворена. "Трябва да погледнем на нещата в този контекст", казва представителят на ВКБООН. Той посочва, че организацията му е готова да подпомогне българското правителство на всички етапи от приемането на един бежанец, през регистрацията му до процеса за даване на убежище.