За повечето хора полетът в Космоса би бил достатъчно геройство за един живот. Американските астронавти Том Джоунс, Ръсти Суайкърт, Ед Лу, румънският Димитру-Дорин Прунариу и японският им колега Сойчи Ногучи обаче имат още по-големи планове. Да спасят планетата Земя от астероиди*, заплашващи да пратят някой ден човешката цивилизация по пътя на динозаврите.

Посланието на събраните мъже в Американския музей за естествена история в Ню Йорк е кратко и ясно. "Ако падането на Тунгуския метеорит на земята преди сто години беше лош късмет, подобно събитие двайсет години след днешния ден ще е чиста глупост", обобщава американският астронавт Ед Лу. Очевидно те са си поставили за цел подобно нещо да не се случва.   

Затова астронавтите се бяха събрали в края на октомври в Ню Йорк да се срещнат с ООН и да привлекат световното внимание към инициативата си. Те имат и конкретен план за действие с основни мерки в него изпращането на мощен телескоп в Открития Космос, за да следи летящите астероиди, и мисия до един от тях да пробва различни методи за неутрализирането им.

Тези дни отпразнуваха и първата си голяма победа след седем години лобиране, когато ООН официално прие предложенията им и специална комисия започна работа по прилагането им. Както петимата астронавти обясняват, обратно на представите истинските предизвикателства не са финансовите средства, а създаването на международен координиран отговор.

За мнозинството хора инициативата за защитата на Земята от приближаващи към нея астероиди доскоро звучеше като научна фантастика или силно преувеличение, извадено от холивудски блокбастър. Повърхността на планетата обаче е пълна със следи от паднали метеорити, наистина скрити днес от гори и океани, но само един бърз поглед към кратерите по Луната дава ясна представа колко често ударите са се случвали. Инцидентът през февруари в Челябинск, когато пострадаха над 1200 души, най-после привлече вниманието към потенциалните бедствия, за които учените твърдяха отдавна, че е само е въпрос на време да се случат. Откриването на астероида 2013 TV135 в началото на октомври пък предизвика световна медийна истерия заради възможността планетата Земя да се окаже на пътя му през 2032 г. (НАСА обаче твърди, че 99,998 процента е сигурно, че това няма да стане).

Ако изчезването на динозаврите изглежда като твърде уникално събитие, за да се повтори на такава голяма скала, а разрушителната сила на Тунгуския метеорит от 1908 г. бе известен само на ограничен кръг запалени, то новината за експлозията и разпадането на този над Челябинск тази година обиколи цялата планета. Световноизвестният астрофизик Нийл Деграс Тайсън, който водеше дискусията в Ню Йорк, дори го нарече перфектният удар от политическа гледна точка. Въпреки над хилядата ранени и пострадалите сгради щетите бяха по-скоро ограничени и нямаше убити. Демонстрацията какво може да се случи с по-малко късмет следващия път пък задейства международната общност за активни действия. "Челябинск бе истинско бедствие, реални хора бяха ранени и никой от нас тук не иска да види някой ден внуците си в подобна ситуация", емоционално заявява Ръсти Суайкърт, летял в космическата мисия "Аполо 9" на НАСА.

Експлодиралият над руския град метеор демонстрира освен това истинските предизвикателства пред науката и международните и националните институции, заети със защитата на населението. Обратно на масовата представа истинският проблем не са приближаващите големи небесни тела, защото те ще бъдат забелязани рано и в днешните реалности с достатъчно време за реакция. Както се шегува Нийл Деграс Тайсън, ситуацията, където астероидът от филма "Армагедон" с размера на Тексас изведнъж се появява отникъде и заплашва да удари след няколко дни, е пълен абсурд. "Това може да се случи само ако никой никога не е поглеждал към небето. В реални условия подобен астероид сигурно ще е бил забелязан още около 1800 г.", категоричен е астрофизикът.

По-опасни са сравнително малките небесни тела като това над Челябинск с диаметър около 17 метра и приближавайки се откъм слънчевата страна на планетата Земя, те са и по-трудни за откриване. НАСА смята, че е локализирала над 90 процента от небесните тела над един километър в Слънчевата система. Проблемът са другите по-малки и особено т.нар. убийци на градове с размери над 40 метра. Достатъчно дребни, за да не бъдат забелязани от Земята, но катастрофални, ако я достигнат. Статистиката дори предвижда, че има 30 процента шанс в следващите 100 години Земята да бъде ударена от астероид от типа "разрушител на градове".

Откриването на астероидите не изисква разработването на нова техника, а главно желание. Дори финансовите средства за изпращането и поддръжката в Космоса на специален инфрачервен телескоп с пъти по-големи възможности от сегашните са сравнително скромни – около 450 млн. долара за десет години.

Толкова достъпно начинание, че Ед Лу заедно с Ръсти Суайкърт са създали своя собствена фондация B612, вече работеща по проекта и набираща пари от частни спонсори. Така, ако отделните правителства и ООН не успеят да се разберат кой да финансира създаването на мощен телескоп, астронавтите са убедени, че на своя глава ще успеят да изпратят подобен до 2018 г.

Наречен Sentinel (т.е. пазител), той ще открива небесните тела не чрез отразена от тях светлина, а чрез доста по-надеждната инфрачерна технология. "Причината да изберем този път е проста – защото можем. Технологията и ноу-хау съществуват и ние осъзнахме, че телескопът ще ни струва колкото построяването на три големи магистрални моста в САЩ. Нещо, което е по силите на частна организация", обяснява Лу. Tелескопът Sentinel обещава да локализира около единия милион потенциално опасни астероиди, които компютърните модели на НАСА изчисляват, че летят из Слънчевата система. Средства за него се събират както през интернет, така и чрез големи международни споносори (оказва се например, че няколко руски олигарси са запалени привърженици на проекта).      

Ако се знае достатъчно рано за заплахата – месец, година, десетилетие, или дори едно столетие, човечеството би имало достатъчно време да намери решението, дори за най-голямото небесно тяло.

Втората част от предложените мерки на събралите се в Ню Йорк астронавти е изпращането на специална мисия до 2023 г. до безопасен астероид, за да се изпробват върху него различните възможности за неутрализиране. "Всъщност няма нужда от големи взривове. Невероятното е, че учените са намерили начин да прогнозират доста точно траекторията на астероидите и знаят кога те ще стигнат Земята. Най-лесното и прагматично решение би било да се ударят по-рано с малък космически кораб и така да се измени траекторията им", обяснява Ед Лу.

Въпреки че предложенията за мощни телескопи и начините за неутрализиране на астероидите предизвикват най-много внимание, за много от експертите истинското предизвикателство е намирането на единен международен отговор. "Много хора питат защо се обръщаме към ООН, когато САЩ, Русия, Япония и т.н. имат големи космически програми", казва Ръсти Суайкърт и допълва, че в случая има по-важен проблем от ефикасността.

Често потенциалната катастрофа може да се разпростре над цели региони от света и да прекрачи граници. Освен това, когато една държава, заплашена на територията й да падне метеорит, реши на собствена глава да пренасочи траекторията на небесното тяло, това потенциално може да засегне друга държава. "Ако нещо например се обърка по време на неутрализирането на астероида, това би довело до шок и хаос и опасност за удар по чуждо население. Няма начин например САЩ да седят мирни и доволни, ако Русия реши да отстреля някое тяло над главите ни", обяснява Суайкърт.

Без астронавтът да влиза в детайли, на всички присъстващи им става ясно, че се има предвид идеята за бомбардиране на опасни астероиди с ядрено оръжие. Сериозните намерения на Москва след Челябинск да разработи план за това и хилядите възможности за грешка изправя на нокти експертите на НАСА.

Затова инициаторите настояват за световен диалог и когато има истинска заплаха, да се вземе консенсусно решение за начина за неутрализиране. Първата крачка по пътя към доверието е създаването на глобална мрежа под егидата на ООН за интензивна обмяна на информация и международна комисия, която да съветва и подпомага националните институции за бедствия и аварии и по проблема с опасните астероиди. Дорин Прунариу, първият и единствен румънски космонавт до момента, който в този проект отговаря точно за връзките с ООН, пък добавя, че в разговори много от по-бедните и малки страни в света честно си признават, че не виждат голяма роля за себе си в защитата на планетата Земя. Но не скриват интереса си от възможностите инициативата да се превърне в начин за достъп и за тях до научни изследвания и технологии.