Илиян Михов: Добре, че не станах министър в България
Той можеше да бъде вицепремиер на България и да взима важни решения за дългосрочното й развитие, но днес споделя в Сингапур, че е много доволен, че не е станал политик в родината си. Това разказва сингапурското издание "Тудей" в интервю с Илиян Михов, който неотдавна стана ректор на световноизвестното бизнес училище INSEAD и първият в историята му, базиран постоянно в Азия, а не в централата във Франция. За кандидатурата му гласуваха 95.4% от участниците във вота.
По повод възможността преди 3 години да влезе в правителството на Бойко Борисов той споделя, че е бил изкушен, но и че "абсолютно нямах амбицията да ставам политик".
"Преподавам икономически растеж и винаги казвам на студентите: "Вижте правителствата, съсипали държавите си. Много е лесно да разбереш какво трябва да се направи, за да се случат във вашите страни икономическото развитие и растеж. И някой идва и ми казва: "Ето ви една държава, покажете ни какво е свърщила правилно". Това е голямо предизвикателство. Първоначално си мислех, че вероятно бих могъл да се справя", разказва Михов.
Но преди да приеме 18-месечен мандат, новината, че обмисля подобно предложение, изтича в медиите (оказва се, че я е пуснал самият премиер) и настъпва лудница - "българският и сингапурският ми телефон започнаха да звънят като луди", описва изданието.
След тридневен престой в България той се отказва, а днес обяснява: "Осъзнах, че ако прекарам година и половина там, ще изгубя много нерви, време и усилия без никакъв успех. Беше много трудно да се промени страната и не смятах, че ще получа достатъчно подкрепа да направя това, което смятах, че трябва да се стори. Много съм доволен, че не си напуснах работата, за да се върна в България и да стана политик."
Михов нарича сингапурската икономика "вдъхновение" и "безпрецедентна" в бързия си растеж и предупреждава: "Днес хората вероятно забравят какво е било в началото. Приемаме много неща за даденост, но не е така."
Разговорът в "Тудей" в значителна степен е посветен на работата му в INSEAD, но статията разказва и за личния му път до Сингапур.
Михов завършва английска гимназия в София и до 24-годишна възраст изобщо не е напускал границите на комунистическа България с изключение на едно пътуване с училищния духов оркестър (свирил е на кларнет и саксофон) до Мюнхен, където за малко успял да зърне как изглежда "западният начин на живот".
На 16 години решил, че иска да става учен. "Не знаех точно по какво, но обичах химията, философията и особено физиката". Икономиката изобщо не е в списъка, защото не се преподава в гимназията. Но когато се подготвял за кандидатстудентски изпит, Михов се разочаровал, че може да чете единствено комунистически автори, "Капиталът" на Карл Маркс и подобна литература от ХIХ век. Благодарение на специално разрешение да чете в Народната библиотека "по-модерни учебници", където попаднал на "Общата теория" на Джон Мейнард Кейнс и се впечатлил как, ако добре познаваш и прилагаш познанията си, можеш да промениш живота на милиони хора.
"Много е зареждащо да разбереш защо едни държави успяват, а други - не. Какво е инфлация? Защо едни страни оскъпяват, а други поевтиняват валутите си? Тези въпроси ми бяха много интересни, много вълнуващи."
Михов споделя, че майка му настоявала да върви по стъпките на по-големия си брат и да следва международни икономически отношения в Москва. "Бях толкова разочарован, че един път й казах на шега: "Ще уча в Америка, няма да остана тук". Казах го просто да я подразня, защото тогава дори не ни позволяваха да пътуваме в чужбина."
Но докато е във втори курс в университета, приятелката му (и бъдеща съпруга) видяла обява за стипендии за шестима българи за Университета на Южна Каролина, където да изучават бизнес администрация. Така на 24 години двамата заминават за САЩ практически без да знаят нищо за живота в чужбина.
След дипломирането Михов кандидатства в Принстън и днес коментира: "Мисля, че те много съжаляваха бедното българче, защото ми дадоха стипендия, отстъпка от таксата за обучение и допълнителна стипендия, за да оцелея. Очевидно МНОГО съжаляваха, защото ми предложиха и работа като асистент 1 месец преди да започне обучението."
За годините си в България преди 1989 г. той казва, че противно на масовата представа животът в съветския блок не е бил много труден. "Беше сигурно. Не си мислете, че непрекъснато се гладува. Вярно, че нямаше много неща в магазините, но беше ОК. Благодарение на английския научавахме някои интересни неща за случващото се извън България. Но като младежи мозъците ни бяха много, много промити. Първоначално дори не осъзнаваш, че си зад стена. Пропагандата е много силна, Западът са "лошите", които искат да ни избият и превземат..., и после бавно осъзнаваш, че всичко това е просто пропаганда."