Нелсън Мандела е един от най-почитаните държавници в света, водил продължителната борба за отмяна на режима на апартейда в Южна Африка и за замяната му с демокрация на многото раси.

След почти три десетилетия, прекарани в затвора, през първата половина на 90-те години той става първият чернокож президент на Южна Африка и играе водеща роля в постигането на мирно разрешение и на други конфликти в страната и извън нея. Мандела участва в мирните преговори в Конго, Бурунди и други държави в конфликт в Африка и по света. Усилията му са отличени с Нобеловата награда за мир за 1993 г.

Неговата харизма, самоиронията и чувството му за хумор, липсата на горчивина във връзка с тежката му съдба, както и удивителната му житейска история отчасти обясняват невероятната му глобална привлекателност, пише в памет на държавника Би Би Си.

Откакто напуска президентския пост през 1999 г., Мандела става най-прочутият посланик на Южна Африка. Той участва в кампании срещу ХИВ/СПИН епидемията и съдейства за това страната му да спечели домакинството на Световното първенство по футбол през 2010 г.

През 2004 г., на 85-годишна възраст бившият държавен глава се оттегля от обществения живот, за да прекарва повече време със семейството и приятелите си и да се отдаде на "тих размисъл". Той каза "Не ми звънете повече, аз ще ви звъня" и оттогава той рядко се появява на публични места.

През последните години Мандела страдаше от редица здравословни проблеми и на няколко пъти влиза в болница, най-често с възпаления на дихателните пътища. Те не са учудващи в контекста на напредналата му възраст и на туберкулозата, с която се заразява по време на престоя си в затвора през 80-те години.

Бъдещият борец за мир е роден през 1918 г. в малко село в източната част на южноафриканската Капска провинция, управлявано от племето тембу. Баща му е съветник на кралското семейство, а след смъртта му грижите за 9-годишния Мандела поема действащият регент на племето. През 1941 г., бягайки от уреден брак, той отива в Йоханесбург.

Там завършва право в университета Витватерсранд, където среща хора от различни раси, социални прослойки и с различно минало. Запознава се с либералната, радикалната и африканската мисъл и се сблъсква с расизма и дискриминацията, които запалват страстта му към политиката. По същото време се присъединява към Африканския национален конгрес (ANC) и впоследствие създава младежкото крило на партията. Тогава Мандела се жени и за първата си съпруга – Евелин Мейс, от която има четири деца.

През 1952 г. той отваря адвокатска кантора в Йоханесбург заедно с партньора си Оливър Тамбо. Двамата започват кампании срещу апартейда – системата, наложена със сила от съставената изцяло от бели Национална партия. През 1956 г. Мандела е обвинен в държавна измяна заедно с още 155-ма активисти, но след четиригодишен процес обвиненията са свалени.

През 1958 се развежда със съпругата си и се жени за Уини Мадикизела, която по-късно ще заеме активна роля в кампанията за освобождаването му от затвора. Две години по-късно ANC е забранена от закона и Мандела минава в нелегалност. Междувременно съпротивата срещу режима се засилва и напрежението в страната достига нови върхове, когато през 1960 г. 69 чернокожи мирни демонстранти са застреляни от полицията в Шарпвил.

Именно това събитие слага край на мирното противостоене. Мандела, който вече е заместник-председател на ANC на национално ниво, обявява кампания на икономическа диверсия. Той е арестуван и през 1964 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и опит за насилствено сваляне правителството. Той прекарва 18 години в затвора предимно на зловещия остров Робен Айлънд, след което е преместен в друг затвор на континента.

Когато през 1990г. излиза на свобода с високо вдигнат юмрук, той вече е на 71 години.

Докато лидерите на ANC са зад решетките или в изгнание, младите африканци от населените с чернокожи райони продължават борбата си с управлението на бялото малцинство. Стотици са убити и хиляди са ранени при потушаването на техните бунтове.

През 1980 г. ANC, ръководен от чужбина от Тамбо, започва международна кампания срещу апартейда. Тя се фокусира върху една кауза и една личност – искането за освобождаване на Мандела от затвора. Кулминацията идва през 1988 г. с концерта на лондонския стадион "Уембли", където близо 72 000 души, заедно с милиони телевизионни зрители по света, пеят "Освободете Нелсън Мандела".

Общественият натиск кара световните лидери да засилят санкциите си срещу правителството в Претория, първоначално наложени през 1967 г. В резултат на това през 1990 г. южноафриканският президент Фредерик де Клерк легализира отново ANC, освобождава Мандела и слага началото на разговорите за формиране на новата мултирасова демокрация. Затова и през 1993 г. Нобеловата награда е присъдена и на двамата – на настоящия и на бъдещия държавен глава, който печели първите свободни демократични избори в страната пет месеца по-късно. Де Клерк е наричан още "южноафриканският Горбачов".

Мандела поверява всекидневното управление на своя заместник Табо Мбеки, а самият той се концентрира върху церемониалните задължения на лидера и особено върху изграждането на нов международен имидж на Южна Африка. В този контекст, той успява да убеди мултинационалните корпорации да не се изтеглят от страната, а да продължат да инвестират в нея.

След като се оттегля от политиката, Мандела продължава да пътува по света, да се среща с различни лидери и да посещава конференции. На 80-ия си рожден ден се жени за трети път – за Граса Машел, вдовицата на бившия президент на Мозамбик Самора Машел.

Бившият президент основава благотворителна фондация, през 2007 г. поставя началото и на неправителствената организация "Старейшините", съставена от водещи световни фигури, които да се ангажират с някои от най-тежките глобални проблеми.

Най-забележителната му изява през последното десетилетие обаче е призивът му, отправен към африканското общество през 2005 г., след смъртта на сина му от СПИН, да престане да възприема темата като табу и да говори за нея, "за да стане ясно, че това е болест като останалите болести".

През 2009 г. рожденият ден на южноафриканския лидер – 18 юли – е обявен за Денят на Мандела, чиято цел е да промотира глобалния мир и да почита неговото наследство. През 2012 г. в обращение влизат и първите южноафрикански банкноти с неговия лик.