В Германия обедната почивка, отпуската и официалните празници са нещо свещено, а краят на работния ден трудно може да бъде отлаган. Затова нямаше почти никакви съмнения, че новото коалиционно правителство ще бъде договорено преди Коледа, за да могат всички – от политиците, журналистите и анализаторите до граждански активните германци – спокойно да прекарат празниците,

а оттам и на целия Европейски съюз.

През 2013 г. във федералната република всяко събитие се наблюдаваше през призмата на парламентарните избори на 22 септември. Европа също беше вперила поглед към Берлин в трепетно очакване на резултатите от вота. Кампанията обаче не беше никак вълнуваща. Единствено гафовете на топ кандидата на социалдемократите Пеер Щайнбрюк успяваха да привлекат повече внимание. Колкото до кампанията на Меркел, нейният акцент бяха изминалите й два мандата и стабилността на фона на сътресенията в останалите части на континента.

Практичността намери израз и в споразумението за широка коалиция между Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел и социалдемократите на Зигмар Габриел. И двете партии направиха отстъпки от исканията си, за да формират стабилно правителство. Както социалдемократите се отказаха от увеличаване на данъците за богатите, така консерваторите се съгласиха да въведат минимално почасово възнаграждение. И въпреки че двете партии управляваха в широка коалиция съвсем скоро – от 2005 до 2009 г. и се познават добре, винаги има риск от вътрешни сътресения.

Макар че европейците внимателно следяха изхода от изборите в Берлин като решаващи за единния европейски подход в кризата, външната политика не беше ключова тема нито в кампанията, нито в коалиционните преговори. Докато бяха в опозиция, социалдемократите подкрепяха Меркел в мерките й за справяне с нестабилността в ЕС. Като коалиционни партньори този подход едва ли ще се промени. Освен това начело на ресорното ведомство застава "новият стар" външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който заемаше поста през 2005 – 2009 г. - пореден сигнал за продължаване на досегашната политика. "Укрепването на ЕС и еврозоната остава приоритет. Германия междувременно е станала толкова европейска, че едно ренационализиране би било срещу националните ни интереси", коментира пред седмичното списание "Виртшафтсвохе" Фолкер Пертес, директор на германския Институт по международна политика и сигурност.

Със социалдемократите в управлението ще има отклонение от досегашната икономическа политика –

както беше досега. Това зарадва много от европейските партньори, особено Франция, но също така предизвика критики от страна на бизнеса. Според икономисти широката коалиция просто е отложила плащането на сметката за всички планирани реформи за следващия мандат.

Вероятно най-голямото сътресение след изборите е провалът на досегашния коалиционен партньор на Меркел – Свободната демократическа партия, но ударната му вълна не прехвърли границите на федералната република. Сривът на свободните демократи наистина е исторически. За пръв път в историята си партията е извън Бундестага и регистрира най-ниските си резултати (по-малко от 5%), след като на предишните избори отбеляза рекордно високо постижение (около 15%).

Либералите свързват отлива на подкрепата основно с

от кампанията през 2009 г. "Грешките започнаха след изборите през 2009 г. и след резултатите от недобре договореното тогавашно коалиционно споразумение", каза пред "Дневник" Ина Албовиц-Фрайтаг, ключов депутат от либералите в Бундестага за периода 1990 – 2002 г. "Допуснахме по време на мандата да бъде сменено ръководството както на партията, така и на парламентарната група", допълва тя. Според Албовиц-Фрайтаг сега свободните демократи трябва да изострят профила си и да станат отново разпознаваеми за избирателите.

Либералите имат четири години, за да се заемат и евентуално справят с тази задача. Да се правят прогнози за целия мандат, трети пореден за Меркел, би било прекалено смело. Но за 2014 г. не би било пресилено да се твърди, че широката коалиция едва ли ще поднесе изненади на голямото европейско семейство. В интерес на Берлин е да запази стабилността в ЕС, а опитът показва, че досега правилният път е този на прагматизма.