Президентът Барак Обама не вярваше в политиката на собствената си администрация към войната в Афганистан и се съмняваше, че изобщо може да успее някога. Той нареди рязкото увеличаване с 30 000 души числеността на американските войници в опит да притисне талибаните, както направи Джордж Буш в Ирак, но в началото на 2010 г. вече "не вярваше в собствената си стратегия и не смяташе, че това е неговата война. За него всичко опираше до това просто да се измъкне от Афганистан".

Тези и други остри критики отправя бившият министър на отбраната Робърт Гейтс в биографичната си книга "Дълг: Спомените на един министър във война" (Duty: Memoirs of a Secretary at War). Откъси от нея бяха публикувани във "Вашингтон пост" и бяха коментирани като безпрецедентна атака от бивш висш служител на администрацията към действащ президент.

В модерната история на САЩ няма пример човек от най-тясното обкръжение на главнокомандващия да е давал подобни оценки.

След победата на изборите през 2008 г. Обама реши да остави Робърт Гейтс на поста му и така той стана първият министър на отбраната, служил на президенти от две различни партии. Той бе в Пентагона от 2006 г. до юни 2011 г. и през това време никога не е отправял публични забележки към Белия дом. Реакцията му сега ще накара мнозина бъдещи президенти дали си струва да оставят на работа министър от предишната администрация, коментира известният журналист Боб Уудъурд от "Вашингтон пост". Освен това републиканецът Гейтс прави в книгата си доста комплименти на бившия държавен секретар Хилари Клинтън, които сигурно ще се отразят на очакванията тя да се кандидатира за президент през 2016 г.

В "Дълг" бившият министър на отбраната критикува остро и поведението на вицепрезидента Джо Байдън и на съветника по национална сигурност Томас Донилън. Според него те са се държали изключително пренебрежително към военните от собствената си армия, обсъждали са използването й без консултиране с генералите и дори на няколко пъти се наложило той лично да им припомня, че те нямат никакво законово основание да му издават заповеди. "Мисля, че той (Байдън) грешеше за почти всичко в международната политика и националната сигурност през последните четири десетилетия."

Обама "беше скептичен, да не кажа, че направо беше убеден, че (стратегията на администрацията) ще се провали", пише Гейтс, който е и бивш началник на ЦРУ от началото на 90-те години. "Никога не съм се съмнявал в подкрепата му за войските, само в подкрепата му за тяхната мисия." Но в същата книга Гейтс прави и противоположните заключения - че Обама е бил "прав относно решенията си за Афганистан" и че е "достоен човек".

Разминаването във визията какво да се прави в азиатската държава, различният мироглед на двамата и недоверието към предлаганите от генералите варианти довели до разцепление, което станало лично и невъзможно за преодоляване.

Министърът описва в мемоарите си как е бил държан в неизвестност за предстоящи решения, важни за отбраната и армията, като бюджетните съкращения или политиката спрямо хомосексуалните в униформа. "Ширещата се неспособност на Вашингтон да функционира ме изхаби, особено докато се опитвах да поддържам публично безпартийна позиция, разум и помирителен тон. Не се радвах, че съм министър на отбраната. Хората нямат представа колко ненавиждах тази работа", допълва Гейтс. 

Уудуърд коментира, че подобни емоционални изблици в книгата от почти 600 страници не се връзват с образа на министъра като уравновесен човек, служил дълги години в ЦРУ и Съвета по национална сигурност към Белия дом. Гейтс е близо 20 години по-възрастен от Обама и е работил за администрацията на всеки президент от Ричард Никсън насам (с изключение на Бил Клинтън). През юли 2010 г. - около година преди министърът да се оттегли от поста си - президентът заяви в интервю, че "Смятам, че Боб Гейтс ми служи изключително добре. И част от причината е, че - не знам дали за него това ще е обида или комплимент - че двамата мислим доста сходно, казано най-общо."

Но в мемоарите си министърът казва че "доста рано в администрацията се превърна в голям проблем за мен подозрението и недоверието към висшите офицери от високопоставени служители на Белия дом, включително президента и вицепрезидента, докато аз се опитвах да уреждам отношенията между главнокомандващия и неговите военни ръководители".

Гейтс описва, че е бил скандализиран как в по-широк кръг Хилари Клинтън и Обама признали, че съпротивата им срещу увеличаването на военното присъствие в Ирак (иначе смятано за добър тактически ход) през 2007 г. била чисто политическа маневра заради изборите.

Той разказва и случилото се на Съвета за национална сигурност на 3 март 2011 г. след цитиране на командващия армията в Ирак и Афганистан ген. Дейвид Петреъс да казва, че не му харесва определянето от Белия дом на точна дата кога да започне изтеглянето от афганистанската мисия. Обама избухнал пред всички за това, че военните "изскачат по пресата" и че ще отблъсне всеки опит да се протака изтеглянето.

Отношенията станали толкова напрегнати, че дебатите за и против военна интервенция в Либия през 2011 г. се водели без участието на министерството му. Стигнало се дотам, че той инструктирал Пентагона: "На давайте на Белия дом и на хората от Съвета по национална сигурност прекалено много информация за военните варианти. Те няма да ги разберат и "експерти" като Саманта Пауър ще решат, че трябва да се намесим със сила." Пауър бе по това време в Съвета по национална сигурност, а в момента е постоянен представител на САЩ в ООН.

През 2006 г. на сенатските изслушвания за назначаването му Гейтс каза: "Не се завръщам във Вашингтон, за да си трая и да не казвам какво мисля и да говоря възпитано, а да говоря откровено (...) за това, в което вярвам, и какво смятам, че трябва да се свърши." Но в книгата си той разкрива какво си е мислел в този момент, когато председателят на комисията изрежда с какви проблеми ще се сблъска в Пентагона: "Спомням си, че седях срещу него, слушах всичките тези думи и си мислех: Какво, по дяволите, правя тук? Попаднах в лайняна буря от пета категория. Това беше първият от много, много пъти, когато седях на изслушвания и си мислех нещо много по-различно от това, което казвах."

Гейтс описва, че животът във върховете на администрацията не е пикник, особено след като и съпругата му остава в дома им в щата Вашингтон на другия край на страната. "Всяка вечер нямах търпение да се прибера, да ми се махне от главата "домашното", писането на съболезнователни писма до семействата на загиналите, да си налея едно, да се налапам със замразена вечеря и да продължа напред. (...) Всяка сутрин ставах в 5, за да тичам три километра в парка покрай мемориалите за Втората световна, Корейската и Виетнамската война, пред мемориала на Линкълн. И всяка сутрин преди зазоряване ритуално поглеждах към бялата статуя на Линкълн, казвах "Добро утро" и тъжно го питах "Как си се справил?".

Името на спомените на Гейтс идва от цитата "Боже, помогни ми да изпълня дълга си", който стоял на бюрото му. Думите са приписвани на Едуин Стантън, министър на отбраната на Ейбрахам Линкълн.