"Бертелсман": България излезе от рецесията с нисък дълг, но на висока социална цена
Очакванията за България, че ще излезе от глобалната икономическа криза със значително намален публичен дълг, но на много висока цена – висока бедност, нарастващо неравенство и отпадане на ученици от училище, напълно се реализираха. Това пише в частта за България в доклад на германската фондация "Бертелсман". В т.нар. индекс на трансформацията се анализаторите разглеждат период от две години и отбелязват, че тогава българският пазар на труда се е свил, нивата на заетост, макар и високи, не са били толкова високи в сравнение с някои други южноевропейски държави. "Идеята за присъединяване към механизма ERM-II (известен като чакалня за еврозоната – бел. ред.) е отпаднала от дневния ред на политиката и от обществено обсъждане" пише още в текста.
Изследването обхваща 129 държави, подредени според индекса им на промяна и България заема 14-о място. Изводът на "Бертелсман", е че като цяло глобалният стремеж за подобряване на демократичните практики и напредък към пазарна икономика изглежда замрял през последните години. Според германския аналитичен център това отчасти се дължи на съсредоточаването на усилия в преодоляването на финансовата криза.
Фондацията пише още, че в България изходът от рецесията, причинена от глобалната икономическа криза, изглежда по-болезнен и бавен от всякога. "Ранните очаквания бяха оптимистични, но в края на 2012 г. вече нямаше агенция, която да даде прогноза, кога България ще се върне към растежа, който ще затвори пропастта между нея и другите държави от ЕС. Индикаторите на правителството за макростабилността бяха добри, ако под макростабилност разбираме липса на прекалено голям дефицит и дълг. Важно е да се отбележи, че такова представяне няма да е възможно без резервите, акумулирани през времето на силен растеж. Ако макростабилността включва по-амбициозната цел за стабилизиране на икономиката, то правителството се е провалило", пише в доклада на "Бертелсман".
Докладът отбелязва, че в глобален мащаб в редица демокрации са се наблюдавали крачки назад. В Европа като негативни примери са дадени членките на ЕС България и Унгария, както и Украйна. Положителни оценки в Европа има за Полша и Словакия. Според фондацията в 59 от 75-те демокрации има негативно развитие по редица стандарти като свободни избори, свобода на словото, справедливо правораздаване и разделение на властите. "Членството в ЕС вече дълго време не оказва желания стимул за подобрения в благосъстоянието на населението и по-бързия процес на икономически напредък", пише в доклада.
Срив на доверието
Фондацията отбелязва, че според много международни организации и български журналисти България е преживяла спад в медийната свобода. "Доверието в държавните институции продължава да намалява, появиха се редиица случаи на конфликт на интереси или корупция, а резултат от това беше огромното прахосване на публични финанси. В много случаи анализи на ситуацията заключават, че причините за това нефункциониране са дълбоко вкоренени в съществуващото законодателство и управленски практики. Затова проблемите не може да се решат просто с нулева толерантност. В деликатни сфери, свързани със злуопотреба с публични ресурси (обществени поръчки на лекарства, публична собственост и имоти и т.н.) правителството се е провалило в опита си да предложи каквито и да е адекватни промени в законодателството или в съществуващите очевидно неадекватни управленски практики", смятат германските анализатори. Според тях големият урок от опита на България е, че подобрението в управлението се нуждае от лидерство, което да предизвика някакви промени. Резултатите обаче ще бъдат устойчиви, само ако са свързани с институционални практики, а не само с личността на лидера.
Без изглед за подобрение
"Предизвикателството пред България е дори още по-голямо, тъй като глобалната икономическа криза разкри сериозни слабости в икономиката. Необходимо е да се намерят нови пътища напред към преструктуриране, тъй като растежът от преди кризата не е бил базиран на знания или иновации в технологиите и процесите, а на прекомерно инвестиране в строителство, търговия и финансови услуги", пише в изследването. Германската фондация отбелязва, че правителството на Бойко Борисов е спазило обещанието си да инвестира в големи транспортни инфраструктурни проекти. В столицата София новите спирки на метрото бяха бързо изградени, а булевардите – ремонтирани. Периодът, който "Бертелсман" анализира приключва още преди правителството на Бойко Борисов да подаде оставка. Затова в текста се отбелязва как през лятото на 2013 г. се очаква да бъде готова първата магистрала, която прекосява територията на страната.
"Имаше инвестиции в инфраструктура паралелно с масови съкращения в програми за безработица в разгара на икономическата криза, докато социалната система беше по-зле от адекватна и здравните услуги се влошаваха. В резултат на това, идикаторите, свързани с развитието на населението не се подобриха. Социологическите проучвания показваха, че макар и българите да оценяват инфратруктурните подобрения, смятат, че нарастващата безработица и проблемите в здравеопазването трябва да бъдат приоритет", се казва в доклада на Бертелсман.
На глобално ниво
Начело на класацията за е Тайван, където икономическата и политическата промяна вървят ръка за ръка. След него са Чехия и Естония. В дъното на класацията са Сомалия и Северна Корея. Докладът на"Бертелсман" подчертава, че усилията на правителствата за възстановяване на икономическата стабилност след глобалната финансова криза са се оказали политически трудно, често спорно начинание. Изследователите предупреждават, че Сингапур, Китай, Малайзия, Шри Ланка и страните от Персийския залив могат да се изкачат по-нагоре в класацията на промяната само ако съчетаят икономическата с политическата либерализация.
Пропастта между богати и бедни, социалното изключване и други политически проблеми може да доведат до още протести в много части на света 2014 г., предупреждават експертите.