Осма поредна година свободата и спазването правата на човека по света са в отстъпление и това е най-продължителният подобен период, откакто преди 41 години започна публикуването на доклада Freedom in the World.

Той е дело на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" (Freedom House или FH), а тазгодишното му издание бе разпространено късно в четвъртък.

То обхваща 195 държави, групирани като "свободни", "частично свободни" и "несвободни". България е в първата група (включваща 88 държави, или 45% от всички по света) и отново се отбелязва, че медиите в страната са "частично свободни". Пълният текст на главата за България ще бъде публикуван в следващите дни, като анализът обхваща 2013г. Но в общото есе за доклада е отделено специално място на партия Атака, сравнена със "Златна зора" в Гърция, редовно използваща расистка реторика и включена в частта за ксенофобията в Централна Европа. 

Като цяло подобрение на нивото на демократичните свободи има в 40 държави, но в 54 е отчетено влошаване на този показател. Най-зле е положението в Африка, докато в Европа никоя страна не е отстъпила. Единственото изключение, отбелязано за европейските държави, е Турция, основно заради сблъсъците, започнали от истанбулския площад "Таксим".

Египет, Венецуела и Русия са сред по-ярките примери за влошаващо се положение, а най-несвободни са държави, където се водят граждански войни като Централноафриканската република, Сирия, Сомалия, Еритрея, Судан или силно тоталитарни или авторатирни страни като Северна Корея, Саудитска Арабия, Туркменистан и Узбeкистан.

Както и през миналата година авторите изрично предупреждават за настъпление на т.нар. модерен авторитаризъм. В него властта не ликвидира опонентите си, а ги обезсилва и погазва върховенството на закона, като в същото време продължава да поддържа имитацията на ред, легитимност и просперитет.

Централно за модерните автокрации е хвърлянето на големи усилия за превземането на институциите, осигуряващи политически плурализъм, се казва още в доклада. Управляващите там опитват да доминират не само с изпълнителната и законодателната власти, но също така и медиите, правораздаването, гражданското общество, икономиката и силите за сигурност.

Авторите му допълват, че в резултат на това изборите е все по-вероятно да са мирни и наглед оспорвани, защото установилите се авторитарни режими умножават инструментариума си за манипулиране на изборната среда. "През изминалата година е забележително засилването на опитите за контролиране на политическите послания чрез доминиране на медийната среда и използването на правни санкции за запушване устата на критиците." Дадените примери са от Русия, Венецуела, Турция, Китай, Египет.