"Икономист": Събитията в Украйна показват слабостта на Путин, не силата му
"Русия изглежда силна заради успехите зад граница и зимната олимпиада, но във важните неща е слаба" - това пише списание "Икономист" в рубриката си "Лидери". В материал под заглавието "Триумфът на Владимир Путин" влиятелното издание описва руския президент като "скиорът с крака от глина".
"През 2008 г., скоро след като си осигури домакинството на зимната олимпиада, президентът на Русия Владимир Путин обяви, че най-накрая Русия се е завърнала на световната сцена като силна държава. В навечерието на зимните олимпийски игри големи постери в Сочи гласят: "Русия - Велика, Нова, Отворена". Държавната "Сбербанк" предлага една идея по-заплашителното мото - "Днес Сочи, утре – света".
Изданието отбелязва, че руският президент е демонстрирал увереност у дома – с освобождаването от затвора на Пуси Райът и на олигарха Михаил Ходорковски, а и зад граница – с ветото за Сирия, увеличаването на военния бюджет, оставането на власт на бруталния му съюзник Башар Асад и успехът му да надхитри европейските политици, като с комбинация от пари и заплахи убеди украинският президент Виктор Янукович да откаже сделка с ЕС за сметка на съюз с Москва.
"Но подемът на Путин не е чак толкова впечатляващ, колкото изглежда. Не само, че руският политически модел не е особено привлекателен, но и възстановителните му способности са ограничени от корумпираната, държавно управлявана икономика, която изглежда е осъдена на стагнация", пише "Икономист".
Статията отбелязва, че през далечната 1999 година, когато Путин се радвал на широка гражданска подкрепа, икономиката на страната е била в подем, а Русия е станала част от т.нар. страни БРИК- бързо развиващите се Бразилия, Русия, Индия и Китай. "Руските доходи се покачваха в тандем, а пенсиите и социалните плащания идваха навреме – това обясняваше голяма част от популярността на Путин сред населението", твърди изданието.
Отбелязва обаче, че руската икономика функционира в условията на раздута и неефикасна държавна администрация, както и държавни фирми, които произвеждат половината от БВП. "Рушветчийството и неефикасността струват само на "Газпром" 40 милиарда долара само през 2011 година, по данни на вашингтонския тинк танк - института Питърсън. Още по-голяма сума изчезва през сифона на добре позиционираните олигарси и се складира в държави като Швейцария и Великобритания, които са склонни да толерират мошениците, мъдро отхвърляни от Америка", пише "Икономист".
Според техни изчисления ако преди 10 години Русия е можела да има балансиран бюджет, ако петролът е на цена 20 долара на варел, то сега цената трябва да е 103 долара за варел.
"Проблемът, както винаги, е управлението", напомня изданието и изброява обичайния списък с необходими реформи – повече конкуренция, приватизация, по-добра защита на външните инвеститори, по-надеждна правосъдна система.. Напомня още, че режимът не може да направи необходимите промени, защото упражнява политически контрол като контролира икономиката. Валидно е и обратното – докато сегашната политическа система се крепи на власт, Русия ще остане икономически отслабена.
Видени в тази светлина, "последните събития в Украйна изглеждат като демонстрация на слабостта на Русия, а не на нейната сила", отбелязва изданието.
"Потисническото, корумпирано правителство на Янукович се доближава все повече до Путин, но много украинци не искат да продължат по този път. Това е и една от причините казусът с Украйна да е толкова важен за руския президент. Не само, че без Киев превъзнасяният от Русия Евразийски съюз (нещо като СССР-лайт) ще загуби смисъл, но и ако украинците успеят да отхвърлят модела Путин–Янукович, може да вдъхновят и руснаците да направят същото.", пише изданието.
И завършва с прогнозата, че ако Путин не успее да накара Русия да заработи, и неговият режим ще се разпадне точно по същите причини, поради които се разпадна и СССР – икономически, не идеологически.