След цяла година на служба би трябвало вече да е ясно що за човек е новият глава на Римокатолическата църква. Истината обаче е точно обратната – коментарите, които се появяват към края на първите 12 месеца на папа Франциск, в никакъв случай не са единодушни, пише "Гардиън".

Всички включват едни и същи популярни истории. Той е папата, който живее в хостел, носи си сам куфарите, пътува със стар "Форд Фокус" и неочаквано се обажда на непознати с думите "Здравей, аз съм папа Франческо". Прилага на практика християнските учения: прегръща сакатите, кани бездомните на закуска, гони епископите, живеещи охолно, и сам живее доста спартански.

Дали обаче наистина има

през последните години? Неяснотата около фигурата на папа Франциск е нарочна, твърди в анализа си "Гардиън". По този начин консервативните и либералните движения се опитват да го привлекат на своя страна и да ползват харизмата му.

От една страна, Франциск е противник на абортите. Той заявява, че е "син на църквата" и спазва съществуващата християнска доктрина. Според него разведените католици не могат да приемат причастие, а този въпрос е ключов за дебата между традиционните и прогресивните католици. От друга страна обаче, отказва да проповядва на латински, понеже счита, че традиционната молитва не е привлекателна за католиците извън Европа.

Личността на папа Франциск обаче е много по-сложна. Заявява, че атеистите ще отидат в рая, стига да "следват съвестта си". Не демонстрира неприязън към мюсюлманите. Бори се за "бедна църква за бедните", докато обвинява богатите, че пренебрегват "бедните, слабите и ранимите".

Според него църквата трябва да се грижи и за тях, вместо да ги съди.

По-голямата част от либералния му образ според консервативните католици е само фасада. Според тях новият папа всъщност доста уверено следва стъпките на предишните двама глави на католическата църква.

Около спорната фигура на Франциск се трупат и още дебати. От края на XIX век насам Ватиканът се обявява против капитализма и търси трети път между него и атеистичния комунизъм. Мнозина американски протестанти обявиха Франциск за марксист, когато се обяви против капитализма. Разликата между него и предшествениците му е в разчитането на темата – докато преди експлоатацията на капитализма се третираше като теологическа абстракция, сега той обвинява капитализма за страданията на бедните. Още повече

възстановявайки на предишните им позиции осъдените от католическия свят лидери на движението "теология на освобождението", които поставят над всичко борбата с бедността.

Едно от по-интересните действия на папата беше разпространяването на въпросник, свързан с отношенията на хората към начина, по който католическата църква разрешава проблемите на сексуалната етика. Предварителните резултати сочат огромни разлики между официалната доктрина и вярванията и поведението на повечето католици.

В интервю за "Кориере дела сера" Франциск се обявява в защита на енцикликата (папско послание до католиците - бел. ред.) на Павел V, която потвърждава религиозната забрана за употреба на контрацептиви. Според новия папа църквата трябва да прилага това си учение "милостиво", но да не отстъпва от него. В известен смисъл тази му позиция е сходна с отношението му към гей браковете. Той неведнъж е повтарял официалната позиция на църквата, че бракът е "между мъж и жена", но често добавя, че трябва "да се помисли" за начини църквата да защитава правата на онези, които се намират в "различни видове съжителство".

От една страна, Франциск нееднократно е заявявал, че жените трябва да получат по-важна роля в църковния живот. От друга страна обаче, заявява, че "вратата е затворена" за ръкополагане на жени с обяснението, че "жените в църквата трябва да бъдат по-ценени, а не превръщани в свещеници". Така не става ясно

Притеснителна е позицията му по отношение на изнасилванията от страна на свещеници. В отговор на доклад, в който ООН обвинява църквата в укриване на свещеници изнасилвачи, Франциск заявява, че по-голямата част от сексуалното насилие се случва в семейството. "Католическата църква е единствената институция, която действа прозрачно и отговорно, никой друг не е направил повече от нас. И въпреки това църквата понася най-много щети." Като епископ в Аржентина политиката му беше да се справя с този тип проблеми, без да намесва светските органи и, изглежда, е пренесъл този си подход и в Рим. Очевидно обаче останалият свят не е доволен от това и най-вероятно натискът за мерки против педофилията в църквата ще нараства.

Едно обаче е сигурно. Докато в миналото католическата църква се е възприемала като господар на света, днес папа Франциск иска да я превърне в негов смирен слуга. За годината на папството му той успя да премахне кардиналите, които ръководеха Банката на Ватикана, и наложи външен одит и структурна реформа на църковните финанси. Назначеният от него за нов ръководител на банката Джордж Пел е безмилостен в преследването на финансовите измами във Ватикана, което му спечели прозвището Пел Пот.

В ход е

Франциск създаде Съвет на кардиналите съветници със значителни правомощия, а в него влязоха едни от най-изявените опоненти на политиката на Ватикана. Създаването му цели налагане на принцип на колегиалност и плурализъм при вземането на решенията, особено що се отнася до официалната доктрина. Мнозина виждат в тези реформи началото на напълно нов тип управление на католическата църква.

Със сигурност атмосферата на страх и конформизъм в църквата се разпръсква. През последния месец папа Франциск събра кардиналите, за да обсъдят проблемите на причастяването на повторно женените. Самият папа каза, че е много доволен от дебатите. "Братската и открита конфронтация подпомага развитието на теологичната мисъл", заяви той. "Не ме е страх  от това, даже обратното, стремя се към дебат."

Гледани отвън, тези промени може да изглеждат много дребни и маловажни. От гледна точка на католическата църква обаче революцията е започнала.

В рамките на една година папа Франциск е свършил доста, има да върши обаче още много работа.