Как ще гласуват гюленистите - прогнози на социолозите две седмици преди местните избори в Турция

С наближаването на местните избори в Турция на 30 март площадите се изпълват с хора, които масово участват в предизборните митинги на политическите партии, пише Нахиде Дениз за БТА.
22 партии ще участват в изборите, на които могат да гласуват 54 милиона избиратели. Надпреварата ще бъде главно между Партията на справедливостта и развитието (AKP) на премиера Реджеп Тайип Ердоган и трите водещи опозиционни сили – Републиканската народна партия (CHP), крайнодясната Партия на националното действие (MHP) и прокюрдската Партия за мир и демокрация. В последните дни се заговори и за Демократическата лява партия (DSP), в която се вляха доста кандидати, отхвърлени от CHP.
До 17 декември изглеждаше, че ситуацията ще се развие по един почти сигурен сценарий – с победа на AKP, кандидатиране на Ердоган за президент с големи шансове да бъде избран и заставане начело на партията на настоящия държавен глава Абдуллах Гюл (анкетите сочат, че само той може да запази единството на AKP, ако Ердоган поеме държавното кормило). След това се очакваше, че на общите избори през 2015 г. Партията на справедливостта и развитието ще си осигури абсолютното мнозинство в парламента и с подкрепата на прокюрдската Партия за мир и демокрация ще предприеме промяна на конституцията с цел въвеждане на президентска република начело с Ердоган.
Коренна промяна в този сценарий настъпи след избухналия в края на миналата година корупционен скандал – последица от разрива между премиера и последователите на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен. Според редица социологически агенции гласовете на симпатизантите на Гюлен ще бъдат определящи за резултата на AKP и за бъдещето на Ердоган.
През последните дни партията събира стотици хиляди хора на предизборните си митинги. Трябва да се отбележи, разбира се, че управляваните от AKP общини, които разполагат с големи финансови ресурси, организират безплатен превоз на симпатизантите, осигуряват им храна, напитки и т.н.
Според ръководителя на социологическата агенция "Конда" Тархан Ердем обаче тази многолюдност не е реален показател. "Конда" се счита за една от надеждните агенции, а на предишните избори нейните прогнозни резултати бяха сред най-близките до реалните.
"Участието на много хора на митингите не означава нито че дадена партия ще получи повече гласове, нито че няма да получи", казва Ердем и определя вота за Партията на справедливостта и развитието като непредсказуем. По думите му подкрепата за националистическата MHP на Девлет Бахчели се повишава от 11% на 15-16%.
Според друга социологическа агенция – "Гезиджи" – гласовете на членовете на общността на Гюлен "Хизмет" ще отидат именно при националистите.
"Гласовете на общността на Гюлен варират между 9 и 12 процента. Като се прибавят и свързаните с тях симпатизанти, стават около 14-16 на сто", прогнозират от "Гезиджи".
Но според Ердем потенциалният вот на последователите на "Хизмет" трудно може да се предвиди. "Не са ясни социалните им функции, какво представляват, от средите на интелигенцията ли са, домакини ли са, инженери ли са –това не е известно, поради което не могат да се правят точни прогнози", казва той.
Според други агенции на редица места гюленистите ще подкрепят кандидатите на основната опозиционна партия – Републиканската народна партия, само и само да отнемат гласове от AKP, тъй като Ердоган се закани, че след изборите ще прочисти Турция от хората на Гюлен. Като цяло агенциите отчитат повишаване на вота за CHP, но не и до степен, че да настигне и да надмине управляващата партия. Голяма част от младите хора, които ще гласуват за първи път, ще изберат именно кандидати на CHP, смятат наблюдатели, припомняйки, че именно младите бяха движещата сила зад антиправителствените протести през лятото. CHP е и партията, издигнала най-много кандидати жени, което прави впечатление в доминираната от мъжете турска политика.
Ердем коментира, че в тази ситуация за Ердоган ще бъде много трудно да спечели, ако все пак реши да се кандидатира за президентските избори, които ще се проведат на 10 август. "Според мен Ердоган вече не иска да бъде президент. Смятам, че след четири години той ще остави политиката", казва опитният социолог в интервю за вестник "Миллиет".
Големият шанс на турския премиер е, че няма силна опозиция. Решимостта, с която той даде начало на мирното разрешаване на кюрдския проблем, му донесе популярност и сред кюрдите, въпреки че от известно време процесът буксува.
Според Адил Гюр от социологическата агенция A&G голямата изненада на местните избори ще поднесе прокюрдската Партия за мир и демокрация, която се очаква значително да увеличи гласовете си. Той прогнозира, че корупционният скандал няма да окаже толкова голямо влияние върху резултатите от вота, колкото се говори.
Две седмици преди изборите заключението на анализаторите е, че AKP, която преди два дни отбеляза 12 години самостоятелно управление, отново ще излезе първа политическа сила, но че опозиционните партии ще отнемат част от гласовете й, което би затруднило Ердоган при евентуална президентска кандидатура.