Администрацията във Вашингтон до последно не е разбирала, че Русия всъщност окупира Крим, за да го присвои, и една от причините е, че руснаците са пазили пълно комуникационно мълчание.

Това разказва екип на "Уолстрийт джърнъл" в един от първите опити за възстановка на това какво са знаели властите във Вашингтон от края на миналата година насам и особено в последните дни на февруари.

Американските спътници са виждали през февруари струпването на руски войски в Южна Русия и са знаели, че Путин вероятно подготвя нещо за Крим. Но разузнаването на САЩ в крайна сметка се е оказало изненадано поради това, че не са следили толкова плътно какво става с руските части на украинския полуостров и най-вече понеже не са засекли никой да говори за планове за превземането на Крим по каналите за комуникация между руските лидери, командирите или дори по мобилните разговори на обикновените войници.

Високопоставен американски служител казва, че "макар да имахме предупреждения, не разполагахме с информация какво точно предстои да се случи".

Много е вероятно цялата операция да е била подготвена отдавна и просто да е задействана без никакво оживление по политическите и командните канали. Възможно е също руснаците тотално да са заобикаляли комуникациите, за които предполагат или знаят, че се подслушват.

Сега разузнаването на САЩ е в състояние "реагиране на криза" и бързо пренасочва спътници и ресурси към Русия, Украйна и балтийските държави, но въпреки това администрацията на президента Барак Обама е "много изнервена" от това, че не знае намеренията на Путин относно хилядите войници, струпани за маневри по западната граница.

Според "Уолстрийт джърнъл" преди месеци Белият дом е бил информиран от разузнаването, че Путин може да започне някаква игра около Крим.

Когато Кремъл решил да действа, вниманието на американците било насочено към руската територия, а не към украинския полуостров, и когато осъзнали какво се случва, контролът над него вече бил овладян от руските части там. Специалисти казват пред изданието, че логиката и действията на разузнаването на се необичайни, както и че дори да е знаел какво се задава, Обама едва ли разполага със средства да го предотврати.

В допълнение, от края на студената война спътниците и техниката са събиране на разузнавателна информация е насочена за борба с тероризма и към Близкия изток и Азия, където са приоритетите на САЩ.

Но още през декември дипломати и анализатори от разузнаването са започнали да предупреждават, че нещо може да се случи в Крим, ако прецени, че събитията в Киев застрашават интересите й на полуострова. Командването на европейските сили на САЩ поискало от Пентагона да се усили набирането на информация от района, включително със спътници, но данните не показали нищо нетипично в руските бази в Крим.

Днес хора от администрацията казват, че е възможно Русия тихомълком да е подменила военните си там или да ги е подсилила малко по малко с добре обучени командоси и десантни части, но това е останало незабелязано.

Повратният момент бил избухването на насилието в Киев на 18 февруари - американските разузнавателни анализатори започнали да преценяват дали един бърз ход на събитията в столицата няма да въвлече военно Москва в конфликта. Подозренията достигнали максимума си на 25 февруари - четири дни преди руснаците да завземат Крим, когато Министерството на отбраната информира американският военен аташе в Москва, че са планирани големи военни маневри до Украйна и Крим.

През 2008 г. подобни маневри са подействали като прикритие за руското нахлуване в Грузия и затова в докладите думата учения започва да се изписва в кавички.

Европейското командване отново иска повече информация и ресурси, получава известно увеличение, но Пентагонът не може да отклони много от техниката, действаща в Афганистан, Северна Корея, Иран и други горещи точки.

На брифинг за Обама на 26 февруари Джеймс Клапър, ръководител на разузнавателните служби, както и други шефове на разузнаването, определят Крим като гореща точка, на която руската армия се подготвя за действия без или с кратко предизвестие. Но никой не разполага със засечена информация от руснаците, в която да се казва "ОК, да го направим".

Трета възможност, обсъждана от анализаторите сега, е, че решението да се завземе Крим е взето в последния момент от Путин и мното тесен кръг хора около него. Планът е бил изпълнен с, както твърдят американците, изключителна дисциплина в радиомобилните комуникации, по които няма и намек за операцията.

На 27 февруари посланик Пайят изпраща спешно съобщение до Вашингтон с прикачена снимка на руското знаме, развяващо се над парламента в Симферопол. САЩ обаче още не знаят дали това е окупиране от руската армия или от разбунтували се украински полицаи от "Беркут", участвали в сблъсъците в Киев. В Крим по това време няма американци, спътниците не показват нещо ново, а анализите на социалните мрежи се сблъскват с вълна от руска дезинформация.

Чак през нощта срещу 28 февруари във Вашингтон получават убедителна информация, че вместо войските от маневрите в Южна Русия за завземането на Крим Путин използва местните части. На сутринта вече се знае, че хората в униформи без опознавателни знаци най-вероятно са руска армия, но стратегическите пунктове на Крим вече са завзети. Разузнаването обаче продължава да няма представа какви са намеренията на Москва и дали Путин ще прибере армията в казармите.

В последния ден на февруари Крим осъмва под руски военен контрол, а Пентагонът получава основната си информация в реално време основно през докладите от посолството в Киев. Военният аташе и сътрудници звънят по всички възможни телефони, за да разберат какво се случва, и чуват, че граничните части и военноморския флот в Крим унищожават секретни документи и дават подробности за движението на руската армия из полуострова.

Запитванията до Министерството на отбраната и Генералния щаб в Москва не получават почти никаква информация, а някои от офицерите дори звучат изненадани. "Беше си класическа маскировка", казва днес американски представител.