Гърция живее в дефлация и това носи нови рискове
Спадащите цени на живота в Атина представиха всички страни на дефлацията пред президента на Европейската централна банка Марио Драги при посещението му в гръцката столица, разказва "Ройтерс". ЕЦБ обаче няма планове да се бори с опасното икономическо явление.
Независимо от действията на ЕЦБ за подкрепяне на икономиката на еврозоната ще отнеме доста време, преди те да повлияят на Гърция, където цените на всички стоки спадат.
Множеството празни таксита, които обикалят улиците на Атина или чакат на стоянките, са свидетелство за случилото се в страната.
Тази седмица в Атина се срещнаха финансовите министри и централните банкери на ЕС. Те се събираха близо до централния площад "Синтагма", където се провеждаха протестите срещу ограниченията, наложени на страната след спасителния пакет от ЕС.
Въпреки че ЕЦБ заяви желанието си да стабилизира цените в страните от еврозоната, банката не може да направи много за спадащите цени в Атина.
Администрацията във Франкфурт прави разграничение между "лоша дефлация", която е характерна за западащите икономики, и "добра дефлация" – какъвто е и случаят в Атина – при която спадът в цените е част от процеса на оздравяване на икономиката.
"Дефлацията, на която сме свидетели в Гърция, е част от цената, която страната трябва да плати за оздравяването си", коментира Карстен Бжески, икономист от групата Ай Ен Джи"."Тя е част от предпоставките за завръщането на страните от периферията към растеж."
По време на икономическия бум на Гърция след приемането на еврото цените растяха по-бързо, отколкото в останалата част на еврозоната. В периода между 2001 г. и 2011 г. те се увеличиха с общо 46% в сравнение с 29% с останалите страни в еврозоната.
През 2013 г. обаче годишната инфлация в Гърция достигна -0.9%, като инфлацията е негативна за първи път от 1962 г. насам. През ноември спадът на цените достигна нов рекорд, като в сравнение с предишната година бяха намалели с почти 3.0%
Въпреки че Международният валутен фонд предвижда по-малка дефлация от -0.4% през 2014 г., Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира почти четири пъти по-голямо намаляване на цените през тази и следващата година.
Спадът в цените не се случва само в Атина. Инфлацията в еврозоната е намаляла до 0.5% през март, като това е най-ниската стойност от рецесията от 2009 г. насам. Въпреки че не се очаква ЕЦБ да обяви нови мерки за подсилване на икономиката, спадът в цените неминуемо ще доведе до дебат дали банката не трябва да се намеси.
Дефлацията, независимо колко добре е дошла тя за бедните гърци, представлява сериозна заплаха.
Посочвайки рисковете от нея, Оли Рен заяви, че дълъг период на ниска инфлация може да възпре балансирането на икономиката. Спадането на цените може да попречи на страните да изплащат дълговете си.
Дълговете на Гърция, както и на много други европейски държави, се увеличават. Гърция е взела почти 220 милиарда евро от еврозоната и МВФ, но може да се наложи скоро да кандидатства за още помощи.
Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле заяви, че Германия е готова да помогне на Гърция. Трупането на още дълг обаче може да доведе до колапс икономиката на страната.
"Гърция, Италия, Испания и Ирландия загубиха конкурентоспособността си през последните години и трябва да я възстановят", заяви Алън Ахеарн – икономистът, който съветваше ирландското правителство при банковата криза в страната. "Проблемът е, че ще има дефлация. Фирмите и домакинствата са много задлъжнели, това утежнява дълговете допълнително."