С началото на нова епоха на конфронтация с Москва, западните държави са изправени пред едно неудобно обстоятелство – техните правителства, армии и разузнавателни агенции вече нямат особени знания за Русия, разказва "Ройтерс".

През последните години сред контраразузнаванията постепенно се повишава интересът към Русия, най-вече поради страх от кибератаки и следене на компютърни мрежи. Страните от НАТО обаче бяха изненадани от анексирането на Крим от страна Русия, което демонстрира нуждата от възстановяване на фокуса на разузнаванията върху Москва.

Причината за преориентирането е най-вече фактът, че след 11 септември като по-големи заплахи се разглеждат ислямизма и икономическия възход на Китай, а на сблъсък с Русия се гледаше като на нещо от  миналото.

В сравнение с епохата на Студената война, когато територията на Русия беше недостъпна за повечето чужденци, то днес западът разполага с много информация за страната. Повечето от нея обаче не се използва.

След събитията в Крим голяма част от тези експерти ще намерят работа в министерства на отбраната и разузнавателни служби. Това обаче най-вероятно ще доведе до орязване на финансирането за други сфери.

Русия днес е заплаха само за околните държави, но след последните събития сочат, че трябва да ѝ се обръща повече внимание. Тук не става дума са наличие на капацитет по темата – повечето от специалистите по СССР изпуснаха и знаците на наближаващия му разпад през 1989 г.

При все това, редица анализатори посочват, че западът е трябвало да обърне повече внимание на Русия след като разходите ѝ за отбрана се повишиха  30% след войната в Грузия.

Някои източноевропейски и северни държави съсредоточават голяма част от разузнаването си върху Русия, като най-добре с това се справят Полша и Швеция.

Една от причините, поради които страните от НАТО бяха толкова изненадани от събитията в Крим е, че по време на трупането на войски в региона не е имало сигнали за намеренията на Русия да нахлуе на полуострова.

При все това Москва мобилизира своите войски няколко дни по-рано, при това го направи публично. Фактът, че това обстоятелство беше пренебрегнато сочи, че анализаторите вече не са в състояние да предвиждат ходовете на руското ръководство. Американското управление наблюдаваше внимателно струпването на руски войски край източната граница на Украйна, експертите не бяха сигурни какъв ще е следващият ход на Путин.

Що се отнася до САЩ, два шпионски инцидента през последното десетилетие трябваше да бъдат разчетени като знак, че трябва да се отделя повече внимание на Москва. Първият случай е от 2008 г., когато софтуер, наречен "Агент БТЗ" зарази компютрите на Министерство на отбраната. Това беше едно от най-сериозните нахлувания в мрежите на американското правителство, и, при все че Вашингтон така ѝ не излезе с официално обвинение, няколко служители заявиха, че главният заподозрян е Москва.

Вторият случай е през 2010 г., когато бяха арестувани 10 руски шпиони, сред които и Ана Чапман. Арестите станаха възможно благодарение на информацията на дезертьор от Русия.

Във Великобритания интересът към Русия се повиши след смъртта на противника на Путин Александър Литвиненко от отравяне с радиоактивни материали.

Анексирането на Крим от Русия може да съживи и военни специализации от типа на танково и подводничарско военно дело, които бяха доста пренебрегвани по време на различните кампании в Близкия изток. "Методите за противодействие на подводници бяха останали за заден план, просто понеже талибаните не разполагат с подводници", сподели бивш висш военнослужещ.

Част от проблемите при разбирането на Русия обаче са по-скоро от обществено отколкото от военно естество. "Като много патриотична страна ние често не понасяме чуждия патриотизъм", заяви бивш служител на Пентагона. "Не смятаме техния патриотизъм за легитимен".