Украйна е прекратила подаването на вода от река Днепър към анексирания от Русия полуостров Крим през Северо-кримския канал, съобщи агенция УНИАН.

Страната осигуряваше 85% от нуждите на полуострова от прясна вода именно по този канал, свързан с главното русло на река Днепър.

Съоръжението е от 1961-1971г., дълго е 402 км и пропуска до 300 куб. м. вода в секунда, която отива основно за напояване. Нуждите на Крим от вода се оценяват на 80-90 куб.м в секунда.

Един от новите ръководители на Крим твърди, че са се опитвали да се разберат с украинската страна, но тя протакала отговора, защото въпросът е политически. "Готови сме предварително да плащаме и на обоснована цена, която ще е доста по-висока от тарифата през 2012г-2013г.", казва Виталий Нахлупин, председател на постоянната правителствена комисия на Крим за икономическа, бюджетно-финансова и инвестиционна политика.

Но след като Москва анексира територията още не е сключено споразумение с Киев за ползването на водата и изплащане на натрупания дълг. Вместо това украинските власти не могат да съберат полагаемите суми за ползване на водата и така се оказва, че това става без никаква законова санкция.

В сряда украинският вицепремиер Владимир Гройсман заяви, че водоснабдяването на Крим е "предмет на договор между две компании и те трябва да се разберат как да работят". Но той допълни, че в сегашния момент "няма основания да им доставяме вода".

 

Снимки, разпространени от "Ройтерс" в края на работната седмица, показаха, че каналът е практически пресъхнал. Крим няма собствени големи водоизточници, нито източници на енергия.

Според руския министър на земеделието Николай Фьодоров пресъхналите напоителни канали заплашват около 120 000 хектара с продукция, която разчита на водата от Днепър. Пред сайта Газета.ру той заяви, че щетите от съсипана от сушата реколта може да достигнат 5 млрд. рубли (малко над 140 млн. долара) и че Москва може да компенсира малка част от тях.

Около половината от тези 120 000 хектара за лозя, а 30 000 хектара са оризища.

Би Би Си припомня, че дълговете на Крим са се натрупали още при предишното управление на президента Виктор Янукович. Спорът за сумата стана още по-оплетен от анексирането на полуострова от Русия, а през седмицата президентът Владимир Путин заяви, че дългове към руски банки и компании може и да не се плащат от жителите на Крим.

Възможен изход от водната криза е да се направят нови сондажи, да се прокара спешно водопровод през Керченския проток или тя да се кара от Русия, но това са скъпи вариант. Крим не е свързан директно с Русия и единствената връзка е през протока със силно ограничен капацитет на ферибота.

Водната криза започва в навечерието на туристическия сезон на полуострова и не е изненадваща, защото за нея предупреждаваха всички, които възторжено гласуваха на 16 март за присъединяване към Русия.

Земеделието съставлява около 10% от икономиката на Крим, оценявана на около 4.3 млрд. долара. Загубите от недостига на вода биха ликвидирали 30% от този сектор.

Самопровъзгласилият се за премиер на Крим Сергей Аксьонов, който подписа в Кремъл анексирането на полуострова, заяви в профила си в "Туитър", че има резервен план за питейната вода, но не посочи какъв е той.

— Сергей Аксёнов (@aksenov_sv) April 26, 2014

Дълговете на Крим за доставеното електричество от Украйна достигнаха 2.3 млр. рубли, което се равнява на сметките за около 4 месеца.

 

Но през март 2014г. потребителите са спрели да плащат, съобщават от "Крименерго". ВиК мрежата е платила 18.3% от използваната енергия, бюджетните организации - 32.2%, комуналните - 62.86%. "Критичното състояние на сметките за ток на предприятията и организациите на Крим през март заплашва снабдяването с електричество на целия полуостров и може да повлече принудително спиране на добросъвестните платци, включително населението", предупреждават от "Крименерго".