Близо 1 милион души се очаква днес да се съберат на площада пред катедралата "Св.Петър" в Рим и близките улици, за да присъстват на обявяването за светци на Йоан XXIII и Йоан Павел II - двама от най-прочутите водачи на католическата църква през ХХ век.

Папа Франциск ще канонизира заемалият Светия престол между 1958 г. и смъртта си през 1963 г. папа Йоан XXIII, известен още като "българския" папа, защото със светското си име Анджело Ронкали е бил папски нунций в София през 1925-1935г. Той има основна заслуга за свикването на Втория Ватикански събор, на който са взети революционни за църквата решения, включително да се сложи край служенето на латински и на антисемитизма в проповедите.

Полякът Карол Войтила, който се издига до първия папа, който не е италианец, от векове насам, бе начело на католическата църква в продължение на 27 години. За едни той бе необичайно активен духовен водач, привлякъл отново младите в храма, за други името му остана опетнено от разкритията за сексуален тормоз в църквата, а до последно той си остана консервативен последовател на църковните догми. За трети е твърде рано да бъда обявен за светец едва 9 години след смъртта си.

Около 10 000 полицаи и служители на сигурността, както и специални екипи за бърза помощ ще се разположат в обширна част от италианската столица, затворена за трафик. Операцията по думите на кмета Игнацио Марино ще струва над 7 млн. евро на изпадналата в сериозни затруднения римска община.

Безпрецедентната литургия ще започне в 10 часа местно време (11 часа българско) и на нея символично ще се съберат четирима папи - Франциск, предшественикът му Бенедикт ХVI и двамата канонизирани. 

Франциск и Бенедикт ХVI имат особена заслуга всичко това да се случи днес, защото първият постанови, че стига и едно чудо, за да бъде обявен някой блажен за светец, а вторият премахна правилото да се изчака поне 5 години преди да започне обсъждането дали някой е подходящ за обявяване за свят.

За папа Франциск това е голяма възможност да привлече внимание към една от основните си идеи - тази за единство на църквата. Все още католиците спорят за ефекта от Втория Ватикански събор, а от друга страна Йоан Павел II е представител на другото крило в църквата.

По принцип папите символизират единството на църквата, но всеки от тях си има собствени приоритети. Някои от тях те вкарват в думите на проповедите и енцикликите си, други се декларират чрез избора на епископи, кардинали и кандидати за обявяване за светци.

Канонизиране на двама папи не е уникално и се е случвало за последно през 2000г. Тогава Йоан Павел II обяви за блажени Йоан XXIII и предшественика му от ХIХ век Пий IХ. Йоан, известен още като "добрият папа", бе включен в процедруата заедно с предшественика си Пий ХII, но се наложи този "тандем" да бъде разделен, защото Пий бе критикуван за ролята на църквата по време на нацизма, Втората световна война и Холокоста.

Папите, които ще станат светци днес, направиха толкова много за спиране на антисемитизма в църквата, че еврейски организации ги наричат "герои в името на еврейския народ".

С прочутия си документ "Nostra Aetate (В наши дни) свиканият от Йоан ХХIII събор отхвърли съхранилата се две хилядолетия концепция за колективната вина на евреите за смъртта на Исус Христос.

Йоан Павел II не само нарече евреите "нашите обични братя", но и стана първият папа, посетил синагога от зората на християнството насам. Когато посети Стената на плача в Ерусалим, той остави сред камъните й бележка, на която пишеше, че е "дълбоко натъжен от поведението на онези, които в историята са причинили толкова страдание на твоите деца".