Това е част от обширния репортаж на германското списание "Шпигел" под заглавието "Прясно месо": Български бизнесмен пренася селото си в Германия". Авторите - Йозлем Гезер и фоторепортерът Милош Джурич, разказват с безпощадни краски реалността на това как свободата да пътуват в ЕС се е превърнала за много хора от най-бедната държава на съюза в свобода да избягат от мизерията.

В статията се казва, че това е едно от "турските села", но е допусната известна неточност - Сливо поле, на 20 км от Русе по пътя за Силистра, от почти 12 години е град и център на община с 11 селища. По адресна регистрация в него живеят малко под 4000 души - близо една трета от населението на общината, но тези данни са от преди 10 години. На сайта на общината пише: "Привлекателна Община от Дунавското пространство с добре развито селско стопанство, базирано на внедрени модерни технологии, съвременни комуникации и добра инфраструктура, съхранено природно и културно-историческо наследство, обединяваща потенциала на местните ресурси за устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж, независимо от различната етническа принадлежност, традиции и религия, които изпъстрят в още по-голяма степен съвместното съжителство помежду им." 

Героите на "Шпигел" са Ерхан Курт и Мечо Гюл, "които знаят, че техните хора са нежелани в Германия - слабо образовани, а не лекари и инженери, не говорят немски или английски, дори не са квалифицирани работници, но нищо от изброеното не може да ги спре да идват в Германия".

Проблемът не е само български - в статията се дават примери за почти изцяло преселилите се в берлинския квартал Нойкьолн жители на румънското село Фънтънеле или тези от Барбулещи, установили се в Дуизбург.

Германските журналисти обикалят с него, докато 32-годишният мъж търси "прясно месо" - хора, достатъчно отчаяни, за да са готови да платят 120 евро за дълго 4000 км пътуване до работническо предградие на Хамбург.

Родната му къща е пуста, пивницата до нея не работи, в близкия магазин пазаруват на кредит, а единствената причина да работи бръснарницата, е че там има пункт на Western Union. "Тук нищо не би работило без парите от Вилхелмсбург. Всичките ще измрат от глад", казва Курт, докато обикаля с колата си.

Той самият има фирма в това предградие на Хамбург, с която снабдява компаниите с евтина работна ръка за почасова работа. Гюл му е приятел от детство и партньор, защото той се нуждае от микробуса му и от някой да кара хората през цяла Европа. "В Сливо поле ги наричат "чистачите". Ролята им е да опразват села", пише "Шпигел".

Значителна част от статията е отделена за личните истории на двамата герои. Курт се установил - заедно с братята и братовчедите си - нелегално в Германия далеч преди приемането на България в ЕС, кандидатствал за убежище и днес е гражданин на ЕС с право да се движи свободно където поиска. Гюл (на 36), започнал преди 15 години по фермите в Гърция и се превърнал в трафикант на хора през невъзможната за пресичане без визи граница, а днес разширява бизнеса си към Дания. 

Курт, който също е започнал с черна работа по 10 часа на ден, урежда хората из Хамбург за по 7 евро на час, от които прибира 3 евро. "Той не плаща много, но плаща редовно", казва за него авторът Йозлем Гезер.

В статията за пореден път се посочва, че всички подобни истории са възможни благодарение на мрежите, изградени отдавна в Германия от турци и кюрди. Днес те са организаторите, те дават работа и настаняване в мизерни жилища, а идващите от България изпълняват.

Когато е в Сливо поле, той непрекъснато агитира, ръкостиска се наред, разказва на хората как могат да вършат всякаква обикновена работа в Германия и като спечелят пари, ще се върнат при семействата си, ще си оправят къщите, ще ги обзаведат с германски мебели и ще карат немски коли.