"Шпигел": Как "чистачите" от Сливо поле изнесоха половин село хора в Германия
"Курт излиза от БМВ-то си и тръгва по тесните пусти улици на Сливо поле. Той обикновено не обича да ходи, но иска да ни покаже постиженията си. Посочва къща отляво и казва: "Тези са във Вилхелмсбург". Посочва къщата отдясно: "Вилхелмсбург". От другата страна на улицата: "Вилхелмсбург". Няколко селяни все още берат грозде в Испания, събират ягоди в Гърция или работят в пицарии в Дания. Курт ги нарича "роби на глобализацията". Някога те са били негови съселяни. Днес са неговата стока."
Това е част от обширния репортаж на германското списание "Шпигел" под заглавието "Прясно месо": Български бизнесмен пренася селото си в Германия". Авторите - Йозлем Гезер и фоторепортерът Милош Джурич, разказват с безпощадни краски реалността на това как свободата да пътуват в ЕС се е превърнала за много хора от най-бедната държава на съюза в свобода да избягат от мизерията.
"Двама български граждани - бивш търговец на говеда и собственик на микробус - изнасят цялото си село парче по парче в Хамбург. За тях това е добър бизнес, но клиентите им не винаги получават това, за което са си платили", пише Гезер още в началото.
В статията се казва, че това е едно от "турските села", но е допусната известна неточност - Сливо поле, на 20 км от Русе по пътя за Силистра, от почти 12 години е град и център на община с 11 селища. По адресна регистрация в него живеят малко под 4000 души - близо една трета от населението на общината, но тези данни са от преди 10 години. На сайта на общината пише: "Привлекателна Община от Дунавското пространство с добре развито селско стопанство, базирано на внедрени модерни технологии, съвременни комуникации и добра инфраструктура, съхранено природно и културно-историческо наследство, обединяваща потенциала на местните ресурси за устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж, независимо от различната етническа принадлежност, традиции и религия, които изпъстрят в още по-голяма степен съвместното съжителство помежду им."

Героите на "Шпигел" са Ерхан Курт и Мечо Гюл, "които знаят, че техните хора са нежелани в Германия - слабо образовани, а не лекари и инженери, не говорят немски или английски, дори не са квалифицирани работници, но нищо от изброеното не може да ги спре да идват в Германия".
Проблемът не е само български - в статията се дават примери за почти изцяло преселилите се в берлинския квартал Нойкьолн жители на румънското село Фънтънеле или тези от Барбулещи, установили се в Дуизбург.
"Шпигел" е писало за Гюл преди 3 години, разказвайки за импровизирания му транспортен канал за временни работници Днес това е професионално управляван бизнес. "Не сме забогатели, но създадохме система, в която повече не гладуваме", казва Курт.
Германските журналисти обикалят с него, докато 32-годишният мъж търси "прясно месо" - хора, достатъчно отчаяни, за да са готови да платят 120 евро за дълго 4000 км пътуване до работническо предградие на Хамбург.
Родната му къща е пуста, пивницата до нея не работи, в близкия магазин пазаруват на кредит, а единствената причина да работи бръснарницата, е че там има пункт на Western Union. "Тук нищо не би работило без парите от Вилхелмсбург. Всичките ще измрат от глад", казва Курт, докато обикаля с колата си.
Той самият има фирма в това предградие на Хамбург, с която снабдява компаниите с евтина работна ръка за почасова работа. Гюл му е приятел от детство и партньор, защото той се нуждае от микробуса му и от някой да кара хората през цяла Европа. "В Сливо поле ги наричат "чистачите". Ролята им е да опразват села", пише "Шпигел".
Значителна част от статията е отделена за личните истории на двамата герои. Курт се установил - заедно с братята и братовчедите си - нелегално в Германия далеч преди приемането на България в ЕС, кандидатствал за убежище и днес е гражданин на ЕС с право да се движи свободно където поиска. Гюл (на 36), започнал преди 15 години по фермите в Гърция и се превърнал в трафикант на хора през невъзможната за пресичане без визи граница, а днес разширява бизнеса си към Дания.
"Шпигел" разказва, че датчаните му плащали по 200, а понякога и по 350 евро за осигурен работник. Самите работници взимат 700 евро месечно, но спят в кухнята (т.е. не дават пари за настаняване) и работят по 12 часа и всеки ден от седмицата. Това прави 336 часа месечно (т.е. те получават по малко над 2 евро на час - бел.ред.). Така за малко повече от 4 месеца те работят толкова, колкото датчаните са на работа през цялата година - средно 1546 часа по данни на ОИСР за 2013г.

Курт, който също е започнал с черна работа по 10 часа на ден, урежда хората из Хамбург за по 7 евро на час, от които прибира 3 евро. "Той не плаща много, но плаща редовно", казва за него авторът Йозлем Гезер.
В статията за пореден път се посочва, че всички подобни истории са възможни благодарение на мрежите, изградени отдавна в Германия от турци и кюрди. Днес те са организаторите, те дават работа и настаняване в мизерни жилища, а идващите от България изпълняват.
"Когато питам Курт дали все пак не иска да научи немски, той отвръща, че вече знае и произнася няколко фрази: "Благодаря. Добре дошли. Склад. Да. Не. Спя. Ям. Смяна". После казва, че няма време да учи немски, децата му знаят, а всъщност за какво му е да знае немски във Вилхелмсбург. Лекарят му е турчин, както и шефовете му. Турци са в бакалията, продавачът на цигари и мъжът в пункта на Western Union."
Когато е в Сливо поле, той непрекъснато агитира, ръкостиска се наред, разказва на хората как могат да вършат всякаква обикновена работа в Германия и като спечелят пари, ще се върнат при семействата си, ще си оправят къщите, ще ги обзаведат с германски мебели и ще карат немски коли.
"Това е илюзия" казва партньорът му Гюл, който не е видял нито един от пътниците си да се върне от Запада.
"Шпигел" пише, че потеглящите в това пътуване не са неинформирани какво ги очаква. Те вече имат роднини във Вилхелмсбург, съседи, на които жените са станали там проститутки, близки, получаващи по 3 евро на час и плащащи по 250 евро да спят на матрак в някакво мазе или изоставяни без пукнат цент от строителен предприемач.
"И въпреки това те продължават да се качват на микробуса на Гюл."