Руският елит ненавижда Запада, но изпраща децата си в западни университети
Анастасия Железняк има за какво да се радва. Преборила се е с множество кандидати и е получила работа в BBC като асистент в Elstree Film Studios в Лондон, разказва американското списание Newsweek.
Тя обаче е нещо повече от обикновен руски емигрант, успял да се издигне в професионалните среди. Анастасия е дъщеря на заместник-председателя на руската Дума Сергей Железняк, който неотдавна предупреди за опасността от геноцид на руснаците в Украйна. Той е и един от високопоставените руски политици, които попаднаха в списъка със санкции на САЩ и ЕС.
Въпреки че авоарите на баща й са замразени и той няма право да влиза в ЕС и САЩ, ежедневието на Анастасия в Лондон с нищо не се е променило. Като малка е учила в елитното Американско училище в Швейцария, където годишните такси за обучение и пансион възлизат на 61 714 евро. Анастасия и една от сестрите й живеят във Великобриатния, а третото момиче в семейството в момента следва в швейцарски университет.
Анастасия, която обича да запълва свободното си време с езда и гмуркане, е възпитаник на лондонския университет Queen Marry със специалност международни отношения. След завършването си изкарва стаж в компанията Fine Arts Auctions, специализирана в областта на руското изкуство. След стажа Анастасия не получава предложение за постоянна работа, но директорът на фирмата Уилям Макдугал твърди пред Newsweek, че това решение няма нищо общо със случващото се около баща й.
"С удоволствие бихме наели дъщерята или сина на някого, на когото са наложени санкции, тъй като към днешна дата това е законно във Великобритания", обяснява Макдугал. "Каквито и да са ползите от подобни санкции, те все още не засягат близките на засегнатите лица."
Анастасия не е отговорила на запитване за интервю от страна на американското списание и затова мнението й за анексирането на Крим остава неясно. Има вероятност тя да планира да напусне жилището си в Западна Европа.
Дъщерята на на Сергей Железняк далеч не е единственото дете на виден руски политик, което се наслаждава на живота си на Запад. От разпадането на СССР преди повече от 20 години досега редица руски политически лидери са изпратили децата си в чужбина в търсене на по-качествено образование и по-добри възможности за кариерно развитие.
"Това е личен избор", смята Сергей Хрушчов, син на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, който в момента живее в Род Айлънд в САЩ. "По време на Студената война беше невъзможно да изпратиш децата си да живеят на територията на врага ти. Днес обаче това е възможно. Нека не се връщаме към реториката от времето на Студената война. Дори в онези години Съветският съюз не мразеше САЩ. Лидерите ни вярваха, че можем да бъдем по-успешни от САЩ, но лично баща ми определено не беше враждебно настроен срещу тях."
Той допълва, че дори настоящите лидери на Русия не мразят САЩ, и подчертава, че американските управляващи също биха се подразнили, "ако утре Русия реши да подкрепи незавизимостта на Род Айлънд."
Независимо от вижданията си, руският политически елит следва практиката на мнозина лидери в развиващите се страни. Сирийският президент Башар Асад следва във Великобритания, където го изпраща баща му и президент на страната по онова време Хафез Асад. Същото се отнася и за Саиф ал-Ислям Кадафи, син на либийския диктатор Муамар Кадафи, и бившия министър-председател на Пакистан Беназир Бхуто. Махатма Ганди, син на виден индийски министър, получава юридическото си образование в Лондон.
САЩ е другата популярна дестинация за децата на видни политически фигури. През годините там следват йорданският крал Абдула, бившият държавен глава на Филипините Глория Ароио и членът на ганайската аристокрация и по-късно генерален секретар на ООН Кофи Анан.
Парадоксът с Русия е, че сега лидерите на страната все по-ясно се притовопоставят на западните сили, където живеят децата им.
"Ако толкова ненавиждат Запада, ако западното общество е посредствено, тогава защо изпращат децата си там?", пита принц Асфа-Уусен, син на последния президент на имперския съвет в Етиопия и възпитаник на университетите в Кеймбридж и Тюбинген. "Те със сигурност осъзнават, че по този начин децата им се докосват до западните ценности, и в резултат на това, когато се завърнат в родината си, те няма да бъдат руснаците, за които родителите им мечтаят."