Личното му богатство е оценявано между 12 и 16 милиарда долара, след като преди няколко месеца той продаде дела си в групата Gunvor, която в един момент бе най-големият частен износител на руски петрол.

Сега Тимченко ръководи Volga Group, притежава 23% от "Новатек" - най-големият независим производител на газ в Русия, 32.3% от "Сибур" - ключова компания за преработка на петрол и газ, над 60% от "Стройтрансгаз", 30% от въвгелодибвоно предприятие «Колмар» и 80% от най-големия частен руски жп оператор "Трансойл". Освен това на Тимченко принадлежат 12.5% от застрахователната група "Согаз", 49.1% от германския застраховател Sovag и 7.8% от банка "Россия". Част от изброените дружества са изрично вписани в санкциите на САЩ и ЕС.

В интервюто Тимченко казва, че санкциите лично срещу него са въведени заради Путин, чиято политика той напълно споделя. "За всичко в живота трябва да си платиш. И за познанството с ръководството на страната – също", казва той и добява, че възникналите неудобства и щети "може и трябва да се пренебрегват, когато става дума за интересите на държавата."

Милиардерът дава пример как близостта с президента не му гарантира някакви преференции в бизнеса – за световното по футбол през 2018г. за стадиона в Калининград са предвидени 24 млрд. рубли (почти половин милиард евро – бел.ред.), а за тези в Нижни Новгород и Волгоград, строени от фирма на Тимченко, само по 15 млрд. рубли (312 млн. евро). Така сметката на " Стройтрансгаз" изобщо не излиза и понеже ние не работим на загуба, може да се откажем от тези проекти, ако няма преразпределяне на средствата, добавя бизнесменът.

Продължавайки темата за ефекта от санкциите, Тимченко отбелязва, че банка "Россия" - първата наказана от САЩ и наричана от медиите "Банката на Путин", в която той е акционер, не е влошила съществено работата си, а се е "мобилизирала и концентрирала". По думите му тя е подкрепена от руски дружества, включително "едри енергийни компании".

 

В ЕС не му е забранено да влиза, но той смята, че фактически границите на Европа са затворени за него. "Мога ей сега да седна в самолета и да полетя за Париж, Женева или Лондон", но няма да го направи, "защото имам сериозни опасения от провокации от страна на спецслужбите на САЩ".

Тимченко казва, че се е върнал в Русия "преди всякакви санкции и референдума в Крим през март", защото почувствал, че "е време". Сега живее в двуетажна къща "в класически съветски стил с много картини в духа на соцреализма". Къщата е в имот от 4 хектара и търси служителите си по радиостанция, "защото не мога да викам непрекъснато".

Милиардерът е и финландски гражданин и сега обяснява, че през 90-те години "вторият паспорт беше нужен, за да се местиш свободно по света, без да губиш излишно време в чакане за визи". Бизнесът ми се развиваше активно тогава и ми трябваше мобилност, добавя той. "Свикнах да се мотая по света, прекарвах по 500 часа годишно на борда на самолет", през последните 14 години си плаща данъците в Швейцария, а преди това – във Финландия, "но всичко, което трябва да внеса в руската хазна, редовно го превеждам".

Синът на Тимченко, роден във Финландия, сега учи в Швейцария. Малката дъщеря Ксения е завършила университета в Единбург и макар да е можела да остане в Швейцария, е избрала да се върне в Русия, където учи бизнес и работи в семейна благотворителна фондация. Но "за да трупа опит съм я включил в съвета на директорите на големия железопътен оператор "Трансойл" Голямата дъщеря Наталия "завърши Оксфорд, но преди няколко години реши да се върне в Русия, за да се реализира тук."

Тимченко споделя, че е спрял да използва картите на Visa и MasterCard и използва китайската система Union. Твърди също така, че няма личен компютър, а използва при нужда лаптопа на някой помощник или на някого от семейството. Новини в интернет не чете и спи спокойно нощем.

Според него "европейците се боят от американците". "Големите европейски банки са заложнички на световната финансова система, контролира от САЩ", а от Държавния департамент "без ни най-малко притеснение звънят директно на топ-мениджърите им и им диктуват на кой руснак да блокират сметките" и в такава ситуация много европейци "предпочитат да не рискуват".

Той нарича това неприкрит шантаж и дава пример с посещението в България на сенатора Джон Маккейн. Според Тимченко той е "уговорил местните власти да се откажат" от услугите на неговата "Стройтрансгаз", спечелила търг за строителство на "Южен поток". Компанията решила да излезе от проекта, "за да не го заплашвам със срив" и "сега трябва да ни смени принадлежащата на "Газпром" компания "Центргаз". (…) Безусловно, от гледна точка на бизнеса загубата на "Южен поток" за нас е неприятна, но към кого да отправя претенциите си? Към американците?"

Самолетът ми стои в Москва и компанията не дава резервни части, екипажът не може да използва навигацията и вградените карти. Дори във френския Falcone има мното елементи, произведени в САЩ."

Запитан как тогава пътува, Тимченко отговаря: "Както се казваше във филма "Мястото на срещата да не се променя", имаме си методи... В краен случай винаги можеш да поръчаш чартър, макар че не е много удобно".