След седем месеца мъчителни преговори Русия и Иран все още не са се споразумели за конкретните детайли по мащабната сделка от типа "петрол срещу стоки", което демонстрира сериозните трудности пред двата енергийни производителя в опитите им да преодолеят санкциите на Запада, пише в свой материал агенция "Ройтерс". Тази седмица Москва озадачи световните пазари, след като първо обяви, че е постигнато споразумение, а след това оттегли съобщението.

То гласеше, че във вторник руският министър на енергетиката Александър Новак и иранският министър на петрола Биджан Занганех са подписали в Москва петгодишен меморандум за разбирателство, включващ сътрудничество в петролния сектор. Не бяха обявени детайли нито за обемите, нито за сроковете.

Минути по-късно съобщението беше свалено от сайта на министерството, откъдето не дадоха обяснение за причината. На следващия ден – сряда – там беше публикувано ново такова, със съвсем мъгляво съдържание: "На основата на предложението на Иран можем да участваме в организирането на доставки на суров петрол, включително за Русия. Обемите ще бъдат определени от пазарните нужди."

По-късно руски и ирански представители признаха, че се водят разговори и че сделката е сложна, тъй като и двете страни са големи износителки на нефт и тъй като нямат необходимата инфраструктура за лесното му прехвърляне, което да спомогне за неговите продажби.

През януари източници на "Ройтерс" съобщиха, че Москва и Техеран преговарят по споразумение за търговия на стойност 1.5 милиарда долара месечно, което би позволило на Иран да вдигне значително петролния си износ, заобикаляйки западните санкции. Според първоначалното предложение Русия е трябвало да купува до 500 000 барела на ден или една трета от иранските доставки в замяна на руско оборудване, машини, метали, зърно и услуги, сочат източниците.

С хода на преговорите обаче числата за потенциалните продажби постоянно намаляваха. Според търговци продажбите на ирански нефт за Москва са лишени от икономически смисъл и са технически сложни за Русия, тъй като тя не разполага с рафинерии в близост до големите си пристанища, които да обработват пристигащата суровина. Експерти смятат още, че ако Москва продава иранския петрол на трети страни, това ще бъде нарушение на санкциите – нещо, което Новак отхвърли, отново без да дава обяснение.

В сряда руският бизнес всекидневник "Комерсант" цитира източници, според които последните обсъждани обеми са били около 2.5–3 милиона тона годишно (50–60 000 барела дневно) или една десета от първоначалния план. От енергийното министерство отказват коментар, а според изданието доставките могат да бъдат реализирани през руски държавноконтролиран посредник.

Иранският петролен износ беше ударен тежко преди две години, когато Западът наложи на страната сурови санкции заради спора около ядрената програма на Техеран. Тогава доставките паднаха до 1–1.5 милиона от 2.5 милиона барела дневно. И днес Иран продължава преговорите с шестте международни сили по спорния атомен въпрос – процес, който през юли беше удължен с четири месеца. Вчера в Женева страните проведоха поредната среща по темата, която определиха като "конструктивна".

От началото на годината Москва на свой ред попадна под ударите на западните санкции заради анексирането на Крим и ролята си в украинската криза. Именно тук анализаторите виждаха аргумента за задвижване на сделката с Техеран.

Русия е вторият най-голям износител на петрол в света след Саудитска Арабия с доставки, достигащи до 5 милиона барела на ден, и разчита на енергийния сектор за половината от бюджетните си приходи.