Днес в Турция се провеждат първите преки избори за президент, които по всяка вероятност ще спечели настоящият премиер Реджеп Тайип Ердоган. 53 милиона от всички 76 милиона турци имат право на глас, а проучванията на обществените нагласи сочат много вероятна победа на ислямо-консервативния Ердоган.

Според резултатите на редица анкети възможно е министър-председателят, при управлението на който стандартът на живот в страната се подобри значително, да спечели още на първия тур в неделя, като събере повече от необходимите 50 процента плюс един.

Въпреки мащабните антиправителствени протести от миналата година и разследването за корупция от тази зима, засегнало пряко премиера, неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (АКП) постигна мощна убедителна победа на местните избори на 30 март, като ги спечели с 45.5%.

Един от двамата опоненти на Ердоган е роденият в Египет 70-годишен Екмеледин Ихсаноглу – единен кандидат на главните опозиционни формации - Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД).Според някои анализатори кандидатурата на Ихсаноглу, подкрепена от още пет по-малки партии, е обмислен ход, чрез който се цели мобилизиране на консервативните, набожни и по-слабо образовани избиратели в централен Анадол - основният електорат на турския премиер. Между 37 и 38% от турците се очаква да гласуват за кандидата на опозицията.

Амбициозният 41-годишен Селахатин Демирташ е кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Младият адвокат обещава не само защита на правата на кюрдите, но и на всички, които се смятат за дискриминирани в Турция - общността на алевиите, жените, членовете на ЛГБТ общността. Проучванията на общественото мнение сочат подкрепа между 6.5 и 8 на сто за кюрдския политик.

Смята се, че кюрдският вот може да бъде решаващ за Ердоган, чието правителство от две години води преговори с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан за намиране на мирно решение на кюрдския конфликт. От 1984 г. ПКК започна борба за автономия в Югоизточен Анадол, при която загинаха 40 хиляди души, а миналата година бе постигнато примирие. По време на 12-годишното си управление Ердоган прокара реформи за увеличаване на правата на кюрдите, които преди това десетилетия наред бяха потискани.

Ердоган обещава, че няма само да седи в резиденцията, а ще бъде "активен, деен президент", който ще участва заедно с правителството в разрешаването на всеки един проблем на страната. В момента в Турция, която е парламентарна република, функциите на държавния глава са силно ограничени. Но Ердоган категорично заяви, че ще промени президентската институция, като възнамерява да въведе полупрезидентско управление.

Успехът на Ердоган през последните години се дължи на редица фактори, сред които растежът на икономиката.Под управлението на правителство на АКП турската икономика отбелязва растеж средно с по пет процента годишно. Турция, чиято икономика по време на икономическата криза през 2001 г. се сви с 5.7%, още през 2003 г., когато Ердоган за първи път зае премиерското кресло, отбеляза икономически растеж от 5.3 на сто. През 2013 г. растежът на икономиката бе 4 процента. През последните 12 години доходът на глава от населението се утрои.Инфлацията и безработицата също намаляха в периода 2003-2013 г.

През последните години бяха реализирани редица мегапроекти, сред които тунелът "Мармарай", свързващ континентите Азия и Европа под пролива Босфора. Стартира изграждането на трети мост над Босфора и бяха положени основите на трето летище в Истанбул, пусната в експлоатация бе и високоскоростна жп линия Истанбул-Анкара.

Възмущение обаче предизвикват редица действия на правителството на АКП, сред които въвеждането на забрани за пушене на обществени места, ограничения за продажбата и консумирането на алкохол. Тази година бяха наложени и временни забрани за достъп до социалната мрежа Twitter и сайта за видеообмен YouTube.В отговор на предприетото през декември разследване за корупция на обкръжението на Ердоган, зад което се смята, че стои движението на базирания в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, управляващите започнаха мащабна чистка, при която хиляди полицаи, съдии и прокурори бяха отстранени от длъжност или преместени.