Язовирът край северния иракски град Мосул привлече през последните дни вниманието на медиите, след като бе окупиран от ислямистите от групировката "Ислямска държава", изгонени след това от кюрдските милиции с помощта на американски бомбардировки.

Този внушителен проект обаче е и един от най-големите инженерни провали.

Язовирът е трябвало да стане символ на амбицията на Ирак да скъса с беднотата и изостаналостта. Но от самото начало проектът за 1.5 млрд. долара на север от големия град страда от проблеми с проектирането и строителството. Сега те се влошиха още повече заради сраженията с ислямистите.

Това е най-дългата язовирна стена в Ирак – цели 3.6 километра. Тя е построена от германско-италиански консорциум през 80-те години и захранва с вода и ток най-големия град в Северен Ирак с население от 1.7 милиона души.

Който контролира язовира, държи и ключовете за Мосул. Именно с тази мисъл и ислямистите прогониха кюрдските милиции и го окупираха.

Това веднага предизвика опасения от катастрофа с водоема, съдържащ над 11 милиона куб. метра вода. В понеделник иракски и кюрдски части с помощта на американските бойни самолети си върнаха контрола. Но "най-опасният язовир света", както го описва доклад на американски инженерни части, остава с потенциал да предизвика катастрофа.

Най-кошмарният сценарий е да се скъса стената и бушуващи води да потопят Мосул под 25-30 метра кал. Това би убило до 500 000 души. Неизвестно колко още биха загинали, когато водната стена стигне Багдад и потопи обширни части от столицата с 5 м. вода.

Подобна катастрофа би била само от мащаба на трагедията от 1938г., когато Чан Кайши взривява дига на река Хуанхъ и потапя три провинции, за да спре бързо настъпващите японски войски. Последиците от този най-голям акт на "екологична война" в историята са гибелта на 500-900 хиляди души, бягството на милиони, съсипани ниви за години напред и временното изместване устието на реката със стотици километри.

Инженерите, изграждали язовира край Мосул, е нямало как да знаят, че той ще е в епицентъра на сражения три десетилетия по-късно, но са знаели, че обектът има сериозни структурни проблеми.

Стената на 40-50 км от Мосул е издигната на неподходящата основа. Геоложкият анализ показва, че голяма част от фундамента съдържа гипс и поради това не издържа на натоварването.

Бивш служители на германската компания "Хохтиф", водещият изпълнител на строителството през 80-те години, казва: "В "Хохтиф" това се смяташе за най-лошият им строеж за всички времена". "Гипсът дори не се брои за скала. Това е утаечно геоложко формирование, което понякога е меко като масло. Физическите му качества наближават тези на гъста течност. Цялата почва е като швейцарско сирене", описва той пред "Ройтерс" във Франкфурт.

За да се борят с това и да не позволят стената да поддаде, тя непрекъснато се "фугира" - процедура, при която празнините, които се оформят в основите, се инжектират с бетон. Ричард Кофман от Университета на Арканзас, който основно е проучвал стената, казва, че обикновено това се прави почти непрекъснато – 6 дни в седмицата, 24 часа в денонощие.

Салар Исмаел, строителен инженер, който е част от фугиращите екипи, казва, че процедурите са били прекратени в началото на седмицата. "Стената определено се нуждае от непрекъснато фугиране, за да остане стабилна", потвърждава и той. Миналата неделя Исмаел е избягал пред настъпващите ислямисти. Сега иска иракските войски първо да гарантират сигурността на работниците, преди да се поднови работата. "Ако още една седмица няма фугиране, насипът ще поддаде под водното налягане", обяснява той и твърди, че освен това използваният цимент е с ниско качество.

Иракският геолог Ваел Матти е още по-безкомпромисен в заключенията си: "Ако не започне спешно възстановяване, рухването на язовирната стена е неизбежно".

След американската операция от 2003г. инженери на армията на САЩ оглеждат обекта, за да направят препоръки. Те пробиват хиляди сонди и ги напълват с бетон под налягане, който да изпълни пукнатините.

Хасан ал Ризо, иракският представител в Международната асоциация за хидроложги изследвания, казва, че ако мосулският язовир рухне, страната ще пострада не само от наводнението, но и ще изгуби стратегически резерв от вода за напояване и производство на електричество.

Днес в района може да се водят ожесточени сражения, но преди 30 години тук са се настанили хиляди чуждестранни работници в луксозни домове с плувни басейни, кортове за скуош и футболни игрища.

Джузепе Катани, който е бил финансов директор на една от фирмите в проекта, казва, че строителната площадка е била като малък град. "Хората от различни места кръщаваха кварталите си "Малката Италия" и "Малкият Париж". Иракчаните изключително много се гордееха, че ще имат една от най-големите язовирни стени в света."

Всичко това днес е минало. Генерал Халгурд Хикмат, говорител на кюрдските милиции пешмерга, казва, че ислямистите са заложили в дигата мини и експлозиви. "Ще го охраняваме. Разположили сме модерно оръжие на стената, там са и специалните ни части."

Стената е огромна и е в отдалечен район.

Джон Холис, съветник по сигурността, съпровождал на стената американски инженерни войски и представители на иракските и кюрдските власти повече от 10 пъти в периоде 2004-2006г., за да ръководи операции по стабилизирането й. Много пъти конвоите им са нападани от засада и с крайпътни взривни устройства, заложени от последователи на "Ал Кайда".

По думите му от "Ислямска държава" са успели лесно да го превземат, защото той не е защитен подходящо. Нужно е голямо и постоянно военно присъствие със следене на въздушния трафик, защото иначе "отново може да се случи нещо – когато преценят, че е моментът е подходящ за атака, те ще се върнат".