Външният министър на Турция Ахмет Давутоглу днес ще бъде обявен за нов председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ и ще стане министър-председател след като досегашният премиер Ердоган се закълне като първия пряко избран държавен глава на 28 август.

Като темперамент двамата изглеждат напълно различни, но новият министър-председател на Турция и Ердоган споделят обща визия за Турция, основана на решимостта им да върнат предишната ѝ слава.

Назначаването на Давутоглу, който дължи голяма част от политическия си успех на Ердоган, е още един знак, че най-мощният лидер на Турция не възнамерява особено да отслаби властта си върху управлението на страната, след като стане президент.

Давутоглу, учен и теоретик по външна политика, който години наред съветваше правителството зад сцената, преди да стане външен министър, в последните години се изяви като силен политик.

55-годишният сунит помогна за формиране на визията на ПСР като партия, доминираща на политическата сцена, съчетавайки национализъм, ислямизъм и идеологически подход във външната и вътрешната политика.

По време на предизборната кампания за местните избори през март, когато Ердоган изгуби гласа си и беше принуден да почива, Давутоглу произнесе реч в родния си град Коня и тя, изглежда, е била изпит за Давутоглу с оглед бъдещата му роля.

В разпалената реч, която като стил подхождаше повече на политическия му ментор, Давутоглу обрисува картина на всемогъща Турция, помагаща на потиснатите по света, застанала лице в лице със заговори и предателство.

Разбиранията на Давутоглу за вътрешната и външната политика до голяма степен са изложени в книгата му "Стратегическа дълбочина". Тя набляга на необходимостта Турция да приеме миналото и да възобнови дълго пренебрегвани регионални отношения.

Като съветник на Ердоган по външната политика той играеше ключова роля в преговорите между Сирия и Израел и се смята за архитект на близките отношения на Турция с палестинската ислямистка групировка Хамас. След като стана външен министър през 2009 година усилията му за изглаждане на отношенията се засилиха в тогава възхваляваната политика на "нулеви проблеми със съседите". Но Арабската пролет и войните в съседните Ирак и Сирия разбиха на пух и прах тази политика и навлякоха критики, че Турция не е неутрална в конфликта между религиозните общности.

Явната подкрепа за "Мюсюлмански братя" остави Турция без дипломатически връзки с най-многобройната нация в арабския свят и скарана с арабските държави в Залива, чиито инвестиции помагат на Турция да просперира през последното десетилетие. Силните призиви за сваляне от власт на сирийския лидер Башар Асад и политиката на отворени граници, която позволява на бежанците да напуснат, но на чуждестранните бойци да влязат, сега, изглежда, са погрешни, защото Асад се задържа здраво, а ислямските бойци представляват по-голяма опасност за стабилността в региона.

В интервюта Давутоглу силно възразява срещу окачествяването на Близкия изток като "тресавище". Той вижда мисията на Турция като такава на културен маяк в регион, който някога е бил люлка на цивилизацията.

Представители на правителството и коментатори отхвърлят внушенията, че външната политика на Турция - от Сирия до Египет, е в подкрепа на някоя религиозна общност, или пък наивна, и казват, че се основава на твърди принципи.

Въпреки че е дълбоко уважаван в редиците на ПСР, скептиците се чудят дали Давутоглу отговаря на очакванията на твърдото ядро привърженици да поведе партията към по-силното мнозинство, което ще е нужно на Ердоган на парламентарните избори следващия юни, за да извърши промяна на конституцията и превръщането на президентството в изпълнителна власт.

Все още обаче същестува усещането, че той ще се държи "за полата" на Ердоган, който даде да се разбере, че ще упражнява пълните си правомощия на своя нов пост дори и според сегашната конституция.

Анализаторите не очакват големи промени в политиката при управлението на Давутоглу, който говори английски, немски и арабски и чиито виждания, поне известните на обществеността, съответстват на тези на Ердоган.

Нова конституция, напредване по кюрдския мирен процес и борбата с "паралелната държава" - термин, използват от Ердоган за мрежата на бившия му съюзник, сега живеещ в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, са сред приоритетите, посочени от Ердоган при оповестяване на номинацията на Давутоглу.

Икономическият растеж обаче, който бе в основата на успеха на ПСР повече от десетилетие, се забавя, а е вероятно да се чуят и по-силни призиви за по-здрави мерки, за да се удържи хаосът покрай южната граница с Ирак и Сирия. Успехът на Давутоглу ще зависи до голяма степен от ролята, която ще играе - на първа или втора цигулка.