"Газпром" пита защо ЕС не допуска за Балканите ползите на "Северен поток"

"Газпром" пита защо ЕС не допуска за Балканите ползите на "Северен поток"

"Газпром" пита защо ЕС не допуска за Балканите ползите на "Северен поток"
"Южен поток" цели прекратяване на прекалената зависимост на държавите в Югоизточна Европа от украинската газопреносна система. (…) Противно на страните от Северна Европа, които се възползват от увеличената сигурност на доставките по "Северен поток", тези на Балканите все още нямат алтернативно трасе."
Това пише говорителят на "Газпром" до "Файненшъл таймс" в отговор на статия от миналата седмица, в която се излагаха доводи, че този проект е изцяло политически.
"Разходите за модернизиране на украинската транзитна система са оценявани на близо 19.5 млрд. долара и въпреки това рисковете не изчезват", пише още Сергей Куприянов. "Южен поток" ще свърши тази работа и то на по-ниска цена. "Южен поток" се радва на комерсиалната подкрепа на водещи европейски компании и на страните участнички, които приветстват тази алтернатива и източник на инвестиции в страдащите от криза техни икономики. Всичко това говори за солидната бизнес логика зад газопровода."
Куприянов още веднъж обвинява Европейската комисия, че отлага строителството от чисто политически съображения и че рискува да нанесе щети на ЕС заради проект, който всъщност щял да отговори на растящите енергийни нужди без нито цент разход от европейските данъкоплатци.
В статията си от 25 август обаче Гай Шазан, редактор на "Файненшъл таймс" по въпросите на енергетиката, казва, че "Южен поток" е станал една от най-големите жертви на противопоставянето между Русия и Запада заради Украйна. Сътрудничеството в енергетиката почти се е превърнало в мираж, но още преди кризата с Крим в Европа е имало притеснения, че всъщност проектът ще бетонира доминиращата позиция на "Газпром" на европейския газов пазар. Тези тревоги днес са прераснали в категорична опозиция и никой не иска да прави изключения за руснаците от правилата на Третия енергиен пакет, казва авторът.
Според него въпреки усиленото лобиране от "Газпром" и неговите партньори от Европа, "проектът винаги е бил движен повече от политика, отколкото от бизнес, а при бавно растящо търсене – отчасти заради бума на възобновяеми източници и евтини въглища от САЩ – компанията дори може би няма да се нуждае от газопровода."