Днес се навършват 70 години от обявяването на война на България от страна на СССР в края на Втората световна война. Съветският режим оправдава своето решение с обстоятелството, че българското правителство подкрепя нацисткото управление на Третия райх.

Почти от началото на войната България предоставя подкрепа на Германия, като осигурява коридори за войските ѝ, както и достъп до летища и пристанища. Голяма част от стратегическите обекти в страната също са под нацистки контрол.

Действията на Русия са подготвени от вътрешното комунистическо движение в България, което притиска управлението да се откаже от съюза с Германия и да се присъедини към съюзниците. В началото на 1944 г. Управлението на СССР засилва дипломатическия си натиск върху страната с поредица от ноти, които допълнително дестабилизират политическата обстановка, оставена в хаос след смъртта на цар Борис III.

След като в края на август правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет, а на 2 септември ново управление, начело с Константин Муравиев взима решение за обявяване на война на Германия, след поредното "категорично предупреждение" от страна на съветите. По онова време по данни на СССР в България се намират 30 хиляди германски военнослужещи и това става причина на 5 септември съветското управление денонсира правителството на Муравиев и обявява война.

СССР съобщава, че от България се очаква да се присъедини към антихитлеристката коалиция, да предаде германските войници и офицери, заедно с военната техника. На 8 септември съветската войска пресича северната граница на България и без да среща съпротивление завзема Русе и Варна.

На 9 септември българските комунисти извършват държавен преврат и създават правителство на Отечествения фронт, което обявява война на Германия. Новото управление пристъпва към разформироване на полицията и жандармерията и създаването на народна милиция и народна армия, съставени от представители на комунистическото движение. Народната армия се включва в бойните действия срещу разпадащия се Трети райх.

Новият режим се заема да се разправи с поддръжниците на монархическото управление и обществения и културен елит на страната. Народният съд действа до април 1945 г., а по данни на министерство на правосъдието през този период са издадени 2730 смъртни присъди