Шотландецът, който може да раздели Обединеното кралство
Броени дни делят Алекс Салмънд, лидерът на Шотландската национална партия (SNP), от исторически референдум, на който шотландците може да решат да се отделят в собствена държава.
Този мъж бе смятан от британския елит за безобиден преследвач на невъзможната мечта да се сложи край на 300-годишното участие на Шотландия в Обединеното кралство.
Днес харизматичният лидер на SNL кара британското общество, политиците, пазарите и медиите да приемат съвсем сериозно вероятността съюзът да се разпадне.
Във вторник лидерите на двете управляващи партии и на опозицията в Лондон направиха рядко срещана демонстрация на единство като заедно отидоха в Шотландия, за да призоват местните избиратели да останат във Великобритания. Но премиерът Дейвид Камерън, вицепремиерът Ник Клег и лидерът на лейбъристите Ед Милибанд може би се включват твърде късно.
Драмата около вота на 18 септември, четвъртък, се засили от решението на финансовия министър Джордж Озбърн и на управителя на централната банка Марк Карни да не участват в срещата с колегите си от Г-20, а да останат в Лондон в очакване на резултатите.
Преди половин година ситуацията изобщо не изглеждаше така и шансовете на Първия министър на Шотландия - 59-годишният Алекс Салмънд, да промени нещо изглеждаха обречени. Сега - дори кампанията му да не успее - шотландското управление в Единбург получи множество обещания за широка автономия, от които той би се възползвал.
И критиците, и последователите му го описват като опортюнист и хазартен играч. Но безспорно той притежава политически умения и талант да канализира промените в шотландското общество към каузата му за независима Шотландия.
Салмънд се възползва от всяка една възможност - когато шотландецът Анди Мъри стана първият от 77 години британец, спечелил миналата година Уимбълдън, той бе на трибуните и гордо развя синьото шотландско знаме с бял кръст.
Колегите му казват, че той често цитира стихотворение, в което се възхваляват онези, които рискуват, за да спечелят или изгубят всичко.
Любопитно е, че той е фигура, която по-скоро разделя, а не обединява хората - от политическите анализатори до обикновените избиратели. Критиците му го наричант популист и казват, че иска да стане "крал на Шотландия" на всяка цена и че тази цена ще бъде ужасно висока.
Именно дебатът за цената не е водещият в момента. От една страна, не е много ясно дали Шотландия ще може да се справи икономически извън третата по големина икономика в Европа. Тя създава продукт за около 148 млрд. паунда, или 9.2% от британския БВП, а парламентът в Единбург управляват около 60% от бюджета си.
"Независимостта ще позволи на народа на Шотландия да работи заедно, за променим страната си към по-добро. Това означава винаги да получаваме управлението, за което сме гласували. Ще се сдобием с власт да развиваме производителността си, работните места и инвестициите. Ще можем да построим една по-просперираща държава и едно по-справедливо общество", заяви Салмънд неодтавна в една от многобройните си речи.
Тази негова увереност вероятно идва и от дядо му, който според една от биографиите на Салмънд, му разказвал приказки за историята на Шотландия.
През 70-те години той влиза като студент в SNP. Следва кратка кариера като икономист и през 1987г. влизане в парламента в Лондон като представител на избирателен район от шотландския североизточен бряг.
По това време SNР е миниатюрна партия в периферията на политическия живот в Уестминстър, а Салмънд е единият от едва трима депутати от партията сред общо 650 в Камарата на общините.
Тогава той критикува правителството на Маргарет Тачър, че е изоставило хората от далечния север, че е заграбило шотландските петролни приходи и заявява, че Шотландия е страна с право да определя собствената си политическа съдба. В Лондон това може да е предизвикало насмешка, но в преминаващата през индустриален упадък и разочарована родина го чуват добре.
През 1990г. Салмънд оглавява SNР и мнозина днес смятат, че неуморното му присъствие по медиите - той дори има своя колонка с коментари за конни надбягвания във в."Скотсмън" и гостува на телевизионни игри - помага партията да не изчезне безвъзвратно.
Това е и време на растящо разочарование сред шотландците, че Лондон ще направи нещо за тях след промените от годините на тачъризма и форсирането на пазарната икономика. Желанието за повече автономност расте, натискът над правителството на Тони Блеър - също, и така се стига до референдум за свикване отново на разпуснатия в 1707г. местен парламент.
Това става факт през 1999г. като идеята на Блеър и лейбъристите е с вота да се прехамне заплахата от сепаратизъм.
Получава се точно обратното - популярността на SNР се увеличава толкова, че през 1999г. тя е втората (след лейбъристите) политическа сила в Шотландия.
Салмънд се оттегля като лидер през 2000г. и нещата тръгват зле за SNР, но той се връща през 2004г. и извежда партията си до победа през 2007г. Следва втора - и много по-категорична - победа през 2011г., когато SNР печели мнозинство, а Салмънд веднага обявява планове за референдум за независимост.
Анализатори казват, че тази изборна победа се дължи основно на правителството, в което министрите на SNР, повечето от които не са политици от кариерата, а имат друга работа и бизнес, са възприемани като ефективни администратори.
Това увеличава симпатиите към исканията Единбург да получи повече власт, а Салмънд канализира тази енергия към недоволство от "момчетата с костюмите в Лондон".
Нещо по-важно - Салмънд вече е изградил стабилна машина за печелене на избори, която превключва на тема "Независимост". SNР разполага с внушителна база данни за избирателите, захранвана непрекъснато с актуална информация от партийни активисти, за да може посланията да са максимално близки до очакванията на хората.
В Линлитгоу - родният му град на 30-ина километра от Единбург, негови бивши съседи казват, че Салмънд е политик, когото наистина го е грижа за хората. Други обаче го описват като запален политик, който не иска да чуе мнението на другата страна. Той е умен и енергичен, но просто не оставя никой друг да се изкаже - вечно говори върху изказванията на хората, разказва един от бившите му противници.
Негови приятели допълват, че обича да хитрува - когато има препятствие, се опитва да го заобиколи или да получи някакво не много честно предимство. Случвало се е да казва, че независима Шотландия автоматично ще стане член на ЕС или че ще запази британския паунд в нещо като мини версия на еврозоната, което и в двата случая изобщо не е вярно и е било опровергавано.
През 2009г. неговото правителство освободи по хуманитарни причини Абделбасет ал Меграхи - единственият, осъден на затвор за атентата над Локърби, и днес това му се напомня като пример, че независима Шотландия няма да може да се справя сама с правосъдието и сигурността си.
Икономисти казват, че прогнозите му за бъдещите приходи от петрол и газ, както и че независимостта ще помогне за по-ефективна икономика, са доста оптимистични.
Социолозите обаче показват, че каузата на Салмънд печели популярност, макар че мнозина избиратели не го харесват и не вярват, че ще живеят по-добре, ако се отделят от Великобритания.
Същото стана през 2011г. - тогава прогнозите до последно бяха, че ще изгуби изборите, а той спечели зрелищна победа и безпрецедентно мнозинство. Не е известно дали има нещо общо със слабостта му към конните надбюгвания, но Алекс Салмънд умее да спринтира на финала.