Шотландия и Каталуня - два различни пътя към една и съща цел
Шотландия и Каталуня имат много силни движения за независимост, но пътищата към целта им са много различни, пише специализираното издание EUobserver.
По време на конференция миналата седмица, организирана от брюкселския Център за изследване на европейската политика, политици и учени от Шотлания и Каталуня обсъждаха защо двете области искат да се отделят съответно от Англия и от Испания и как виждат присъединяването си към Европейския съюз след това.
Поддържниците на отделянето и в двете страни са около 50% и това е първата прилика. И шотландското, и каталунското движение за независимост успяха да мобилизират голяма част от населението. Те са по-скоро с леви политически възгледи, противопоставени на централните правителства в Лондон и Мадрид, които са консервативни.
И Шотландия, и Каталуня са съществували като независими държави много преди да се създадат Обединеното кралство и Испания.
Населението и в двата региона е недоволно, че няма достатъчно влияние над политиката в Лондон и Мадрид и над това как се разпределят парите на данъкоплатците.
Възрастовата граница за право на глас и в Шотландия, и в Каталуня беше понижена от 18 на 16 години. В испанската автономна област беше въведено изискването за минимум една година уседналост за граждани на ЕС и три години за граждани на трети страни.
Между двата случая обаче има фундаментална разлика: Лондон се съгласи, че ако на референдума на 18 септември шотландците подкрепят отделянето, те ще могат да си договорят независимостта.
"И британското, и шотландското правителство заслужават признание, особено Лондон, заради прагматичния си подход. Европа трябва да се гордее, тъй като рядко териториални диспути се решават по този начин", смята Никола Макюън, политолог от университета в Единбург.
В Испания обаче Мадрид отказва да обсъжда каквото и да било с Барселона и казва, че испанската конституция забранява отделянето. Тъй като референдум би бил незаконен, общественото допитване ще бъде прикрито под формата на предсрочни местни парламентарни избори на 9 ноември.
"Има разлика между келтите – островните хора, и нас. Каталунците са южноевропейци и това означава, че емоциите ще играят голяма роля не само от каталунска, но и от испанска страна", казва Рохер Албиняна и Саиги, секретар за външни и европейски отношения в каталунското правителство. "Предложихме да проведем референдум по шотландско-британския модел, но просто ни беше отказано", допълва той.
Според Саиги Мадрид не среща особена подкрепа в други страни от ЕС, защото "подхожда толкова зле, не опитва да предложи нещо в замяна и не позволява на хората да изразят мнението си".
Шотландската борба за независимост има по-дълга история от тази в Каталуня. "Ключовият въпрос е как идеята за оттеляне се е появила в Каталуня", смята Монсерат Гиберно, политолог от университета "Кралица Мери" в Лондон. Според нея отговорът е след 2006 г. в резултат на недоволството от централното правителство и неговия "неоцентралистки подход". "Резултатът беше политическа мобилизация, която генерира толкова силно движение за независимост, движение от масите към върха, което е силно продемократично и в подкрепа на Европейския съюз", обяснява Гиберно.
"Ние всички сме в ЕС – ако шотландците имат референдум във Великобритания, защо Каталуня да няма в Испания", допълва тя, цитирайки свои студенти.