Търговията и чуждестранните инвестиции извикват чувства на вяра и скептицизъм, сочи изследване на "Пю рисърч сентър", проведено в 44 различни държави. В общественото мнение на глобално равнище има консенсус, че международната търговия е положително явление, а този възглед е особено характерен за бързо развиващите се икономики.

Мнозина в развитите икономики обаче не са убедени в това. Във Франция, Италия, Япония и САЩ има особено много скептици и предвид че тези държави участват и планират много регионални търговски договори, този скептицизъм може да попречи на усилията им да увеличат обемите на глобалната търговия.

Общественото мнение сред различните развити и развиващите се държави застава твърдо зад международната търговия и глобалния бизнес и ги разпознава като положителни явления. На световно равнище 81% от респондентите в изследваните държави споделя това мнение. По-голямата част от хората (74%) заявяват, че изграждането на фабрики на чуждестранни фирми на териториите на държавите им е положително за икономиката явление.

Има обаче и някои възражения спрямо глобализацията. Едва 31% са на мнение, че търговията е "много добра" за страната им. Половината (54%) смятат, че свободната търговия създава работни места. Дори по-малка част (45%) заявяват, че процесите на глобализация водят до увеличение на заплатите. Едва една четвърт (26%) твърдят, че търговията води до снижаване на цените, което навежда изследователите от "Пю", че повечето хора не приемат аргументите на икономистите в подкрепа на свободната търговия.

В развиващите се държави се наблюдава най-голямата подкрепа за чуждестранните инвестиции, търговия и останалите положителни ефекти от глобализацията. 87% от анкетираните в развиващите се държави заявяват, че търговията се отразява добре на икономиката, а 47% отговарят с "много добре". 85% са на мнение, че строенето на фабрики от чуждестранни фирми в страните им е положително. Освен това 66% от респондентите посочват, че връзките с международни фирми създават работни места, а 57% смятат, че придобиването на местни фирми от мултинационални корпорации. 55% заявяват, че търговията води до увеличение на доходите.

78% от жителите на бързоразвиващите се икономики (в тази група спадат държави като Турция, Чили, Индия и Бразилия – бел. ред.) се обявяват в подкрепа на свободната търговия. 52% са на мнение, че тя води до създаване на повече работни места, а 45% заявяват, че повишава доходите. Анализаторите от "Пю" посочват, че това най-вероятно отразява опита на Китай и сходните му страни, където дейността на големите чуждестранни фирми се свързва с повече възможности за заетост и по-високи доходи.

Цялостната подкрепа за свободната търговия в бързоразвиващите се икономики обаче намалява през последните години. Сред 13-те държави, които участват в изданията на това изследване през 2010 и 2014 г., общата подкрепа за международната търговия и бизнес е намаляла от 84% преди четири години до 77% днес. Това може да бъде отдадено на обстоятелството, че растежът на износа на бързоразвиващите се икономики е намалял от средно 14% на годишна база от 2010 г. на 3% през 2013 г.

При все че 84% от жителите на развитие държави смятат, че търговията е добра за страната им, те не гледат на нея толкова положително, колкото жителите на развиващите се страни. Едва 44% са на мнение, че търговията увеличава заетостта, а 25% посочват, че тя повишава доходите. Причината за тези възгледи може да бъде открита в съвпадението на икономическата глобализация и относително ниския растеж на икономиките и висока безработица в тези държави.

Анализаторите от "Пю" посочват, че мнението на анкетираните по отношение на връзката между цените на стоките и международната търговия е сред най-неочакваните резултати от изследването. Икономистите твърдят, че търговията води до снижаване на цените за крайните потребители. Половината от жителите на развиващите се държави (50%) и малко под половината на жителите на бързоразвиващите се икономики (42%) обаче посочват, че търговията всъщност увеличава цените на продуктите.

Изследването на "Пю рисърч сентър" е проведено с 48 643 респонденти в 44 държави между март и юни 2014 г.