Руската Държавна дума в спешен порядък приема законопроект, с който се забранява на базирани в чужбина дружества да притежават повече от 20% от медии в страната. Във вторник той бе одобрен на първо четене и вероятно ще бъде окончателно приет на трето четене в петък.

За чуждите граждани срокът да приложат закона ще бъде 1 февруари 2016 г., а за руснаци, контролиращи медии чрез юридически лица в чужбина, ще има отсрочка до 1 януари 2017 г.

Конкретният текст на новия Член 19 е следният: "Чуждестранна държава, международна организация, както и намиращи се под техен контрол организация, чуждестранно юридическо лице, руско юридическо лице с чуждестранно участие, чуждестранен гражданин, лице без гражданство, гражданин на Руската федерация с двойно гражданство... няма право да бъде учредител (участник) на периодично печатно издание, интернет издание, телевизионен канал, радиостанция, телевизионни, радио- и видео програми (...)", а малко по-нататък се посочва ограничението от 20%.

Депутати и специалисти, близки до Кремъл, не крият, че бързото прокарване на закона се обяснява с политически мотиви – да се осигури информационната сигурност на Русия в безпрецедентната от десетилетия насам криза в отношенията й със Запада.

Текстовете в него се приемат практически без обсъждане и се внасят само технически корекции. Вносителите са либералдемократът Вадим Денкин, Владимир Парахин от "Справедлива Русия" и комунистът Денис Вороненков. Инициативата обаче се подкрепя от председателя на Думата Сергей Наришкин и заместника му Сергей Железняк, както и от Леонид Левин, който вероятно ще оглави новия Комитет по информационна политика.

Според тях срещу ръководството на Русия е в ход "огромна информационна атака", а депутатът Денкин направо заявява, че "за мен сигурността на страната е най-важна, бизнесът е на второ място". Собственици на медийни компании в Русия обаче коментират пред РБК, че това е просто поредният опит на Москва да отвърне на санкциите на Запада.

Съгласно проекта се въвежда ограничение чуждестранни инвеститори в руски средства за масова информация да не могат да контролират повече от една пета от уставния капитал на какъвто и да е тип медия. В момента задгранични компании не могат да създават телевизионни и радиостанции, без да имат регистрирано в Русия дружество.

Вносителите твърдят, че скоро ще се състои т.нар. деофшоризация на руските медии и ще се прекрати косвеният контрол, осъществяван през верига от руски юридически лица. Освен това ще е ясно кое физическо лице е крайният собственик, защото повечето собственици всъщност са руски бизнесмени, владеещи медии чрез офшорни дружества.

Промените ще засегнат четири ефирни телевизионни компании  (СТС, "Домашний", "Перец" и Disney), кабелни рускоезични версии на западни канали (Discovery, TV 1000, Eurosport, Cartoon Networks и др.), както и най-големите издателски къщи (Burda, Hearst Shkulev Media, Sanoma Independent Media, Bauer Media, "Эдипресс-Конлига" и др.). 

 

Според в. "Ведомости", контролиран от Sanoma, инициативата за закона идва от Кремъл и точно затова той се движи толкова бързо през парламента и скоро ще се окаже за подпис пред президента Владимир Путин. "Само в Китай има такива строги ограничения. Ако проектът мине, това означава пълно пренареждане на руския медиен пазар, на който и в момента е трудно заради икономическата криза", отбелязва източник на изданието.

Според политолога и журналист Сергей Шелин не е изключено скоро да се появи и законопроект за приравняване на социалните мрежи в интернет към средствата за масова информация. Той смята, че освен чисто политическия елемент, случващото се е просто част от голямо преразпределяне на активите и сферите на влияние в бизнеса в Русия. Чужденците с над 20% собственост в медия, ще трябва спешно да я продадат.

Юристи обаче виждат проблеми с новия закон, защото логиката му не само дава предимство на публичното право над частното, но и е равносилна на принудително отчуждаване на собственост. Подобно нарушение може да не бъде защитено пред руската правораздавателна система, но е много вероятно да бъде признато от Стокхолския арбитражен съд с последващо обезщетение под формата на блокиране и конфискуване на руска държавна собственост в чужбина.