Сто осемдесет и три стъпала - това е ежедневният път, който Звонимир Шкворчевич изминава, за да стигне на работа - от основите до върха на най-високия морски фар на Адриатика.

Фарът на Вели Рат е построен на северозападния край на Дуги Оток - остров срещу далматинския бряг на Хърватия. Един от най-красивите в региона, 42-метровата му кула е заобиколена от гора, малка градина и параклис, посветен на Свети Никола, а също и от божествено синьо море, отвъд което в добро време се различават бреговете на Италия.

Звонимир е началник на фара вече 24 години, но е роден далече от крайбрежието и всъщност доживява двайсет и петата си година дори без да е виждал морето. "Като тийнейджър започнах да мечтая за живот сред природата, малка къща, жена, деца... И грабнах първата възможност, която се изпречи на пътя ми," казва "Звоне фенераджията", както местните го наричат.

Начинът на живот, който го е привлякъл преди четвърт век, все още изглежда примамлив и за островитяните, а и за милионите туристи, които се озовават в Хърватия всяко лято. Островите предлагат красиви панорами, слънце, морски въздух и успокояващо бавен ритъм на живот. Но местните общности имат своите проблеми - те остаряват, защото откъснатостта на островите ги прави все по-малко предпочитани сред младите хора като място, където да се установят.

Звонимир живее в къща в основата на фара с жена си Даниела и с двамата си малки сина. Грижи се и за градината, и за една близка маслинова горичка. Въпреки че пуши много, катери стъпалата на фара с лекота, като от време на време спира да изчаква задъхващите се по-млади посетители.

През цялото лято ходи бос. В края на май вече е с плътен тен, с раирана тениска и отрязани дънки. Широката му, топла усмивка като че никога не слиза от лицето му и говори с момчетата си мило. Но щом заговори за най-голямото си дете, Ивана - дъщеря от втория му брак, в гласа му се промъква тревога.

След развода на родителите си Ивана остава да живее при Звонимир и минава класовете на основното училище в Божава, на 17 км от фара. Но от тази есен трябва да е в гимназия, което означава да се премести в Задар, на континенталната част, на около 35 км от дома си.

Звонимир и другите местни жители биха искали да има по-добри транспортни връзки - по-евтини и по-редовни фериботи и водни таксита, така че повече от живеещите на острова да могат да ходят на работа или училище на континента.

Туризмът е изместил земеделието и риболова и се е превърнал в основен източник на препитание по хърватските острови, но той не винаги е достатъчен да поддържа нормални, жизнени общности през цялата година.

Вели Рат е най-известният сред хърватските фарове и предлага настаняване за туристи. Курортисти живеят в двата му апартамента 36 седмици в годината - докато времето застудее. "Те всичките биха искали да живеят във фар, обичат природата, обичат начина на живот тук... през лятото. Мислят се, че зимата на острова е романтична, но обикновено се отказват още при първия есенен дъжд," казва Звонимир.

Oт 1 244-те острова на Хърватия, 67 са населени, а 47 от тях - целогодишно. Според преброяване от 2011 г. по островите живеят 125 000 души. Но сред тях има все по-малко млади хора. През 1953 г например над 26 процента от населението на островите е било под 14 години. През 2013 г на тази възраст са под 13 процента.

Докато малко по-малко от четвърт от хърватското население е над 60 години, по островите тази възрастова група е представена с над 30 процента, сочи демографски анализ, публикуван миналата година от Иво Неяшмич, преподавател по география в Университета в Загреб.

На 30 юни жителите на остров Корчула празнуват "Половин Нова година" - празненството продължава през цялата нощ по баровете и улиците на най-големия град. "Представям си как трябва да изглежда същинската Нова година!", отбелязва ирлански турист, докато покрай него минава маскираната, танцуваща тълпа. Истината, обаче е, че това е най-бурният празник на острова. Празненствата през зимата са значително по-скромни и с по-малко участници.

След продължилата безкрайно нощ атмосферата леко се е поуспокоила на кораба, който напуска пристанището в шест сутринта на следващата сутрин. Той е на Пловпут - държавната компания, която поддържа и управлява 46-те фара на Хърватия. Сред пътниците на борда са Иво Шаин и Томислав Жувела, и двамата - началници на фарове и синове на началници на фарове.

И двамата знаят, че работата не е лесна, но предлага сигурна, гарантирана от държавата целогодишна заетост. По островите няма много подобни позиции.

32-годишният Томислав пътува за остров Палагружа, който е по-близо до италианския, отколкото до Хърватския бряг, и където фарът е единствената обитавана сграда. Там ще се присъедини към баща си Никола и ще поеме едномесечната си смяна на фара. През това време от годината и майка му Мария, жена на Никола, също е с тях. Когато корабът достига Палагружа, Томислав заедно с още няколко пътници се прехвърля на по-малка лодка. Тя набира скорост, насочва се към острова, и акостира на плажа, като изчаква пътниците да се изкачат на брега.

Издигнат на скала 100 метра над морето, фарът е в широка, внушителна каменна постройка с 40 прозореца и зелени щори. Тя е строена по време на австрийското управление, през 1875 г., когато е трябвало да впечатлява с могъщество пътуващите, които достигат за първи път пределите на Австроунгарската империя.

Островният живот й харесва. Тя изпуска доволна въздишка и изглежда по-млада от своите 60 години. Говори бавно и спокойно, без излишни жестикулации.

Мъжът й Никола, който е на 57, помага с багажа на сина си и изпраща надолу празни газови бутилки, като използва въжена система, която свързва фара с лодката.

Като поема своята смяна на фара, Томислав освобождава 50-годишния Войо Шаин от неговата. Атлетичният тъмнокос мъж с плътен загар се спуска на брега да се качи на лодката и да отпътува за Корчула.

На връщане корабът спира да свали провизии на остров Сушац. Населението там: двама фараджии и един овчар. Единият от работещите на фара е синът на Войо, Иво, който малко по-рано същия ден е пристигнал да започне смяната си.

Баща и син преглъщат заедно по някоя и друга сълза и се прегръщат силно. Едновременно питат и отговарят. Думите им са прости, делнични, но погледите им не се откъсват един от друг.

Иво е най-младият началник фар в Адриатика. Само на 22 е, вече има жена и две малки момичета. "По-малката е на два месеца, а по-голямата - на година и половина. Точно щом свикне с присъствието ми, си събирам багажа и тръгвам. Всеки път като се прибера на Корчула съм като непознат. Но ще свикна, всички ще свикнем..." казва Иво.

Какво е казала майка му за назначението му като началник на фар, с нейния опит с един такъв в семейството?

Хърватите не са единствените европейци, които се опитват да намерят най-добрия начин да поддържат живота на островите през ХХI век. Със своите 6 000 острова, 225 от които - ненаселени, Гърция е изправена пред сходни проблеми и предизвикателства - като например как да поощри туризма и икономическото развитие без да застрашава природата и местните традиции.

Серифос, който принадлежи към групата на Западните Циклади в Егейско море, е претърпял драматични промени през десетилетията. "Нямаше пътища, ток, автомобили, туризъм тук. За нас това беше митично място, където можеш да бъдеш абсолютно свободен," казва Йоанис Спиланис, университетски преподавател, който е идвал като дете всяко лято на Серифос, а и в по-късни години прекарва повечето от свободното си време на острова.

През първата половина на ХХ век много хора на Серифос са работили в железните мини. Днес повечето от тях се изхранват от туризъм и строителство. Броят на къщите на острова се е удвоил през последните 30 години и повечето от новите са построени, за да бъдат отдавани под наем на туристи, казва Спиланис.

Той преподава във Факултета по околна среда в Егейския университет. Живее на остров Лесбос и е посветил по-голямата част от кариерата си да изучава островите, изследва икономическото им развитие, природата, планирането и туризма.

Той и колегите му разработват система, която да измери икономическото и социалното влияние на туризма в детайли - включително например да изчисли колко вода консумира един турист и колко боклук произвежда. Само тогава ще можем да знаем колко е допустимо да се разрастне туризмът така, че негативните последствия от него да не надхвърлят ползите, смята Спиланис.

Според него сегашното развитие на гръцките острови не е устойчиво, и зависи предимно от туризъм и внос - над 99% от консумираното на тях е внесено, предимно от Атина.

Европейските острови може да загубят позиции на туристическия пазар в полза на по-отдалечени места, където почиващите могат да получат по-ниски цени и целогодишно гарантирано добро време, казва той.

Андонис Вентурис е 35-годишният началник на фара на Серифос. Баша му е бил също началник на фар. Жена му и дъщеря му живеят на един от близките острови.

Гръцкият национален отбор играе срещу Колумбия на Световното първенство по футбол в Бразилия, но Вентурис е навън, опитва да си успокои нервите. Серифос е добро място човек да се успокои. "Тук през зимата човек може да напише книга," казва Андонис. "Тук можеш да напишеш всичките книги на света."

Разговорът ни е прекъсван от продължителни паузи, през които съзерцаваме морето.

На вечеря в неотдавна отворената от рибар и семейството му таверна, група местни поръчват едно след друго ястия "за масата" - включително риба, фета, сушени на слънце домати и патладжани. Пият бира и узо и също обсъждат живота на острова.

Подобно на Хърватия, и тук основните грижи са достъпа до образование и медицински грижи.

Гърция има различен подход от Хърватия що се отнася до проблема с образованието по островите. Тук почти на всеки населен остров има гимназия - включително на Серифос, с неговото население от едва 1400 души. Хърватия поддържа гимназии само на няколко от големите острови, предимно на тези, свързани с мост със сушата.

Местните власти твърдят, че се стараят да помогнат на жителите на островите. След като се присъедини към Европейския съюз през миналата година като един от най-бедните му членове, Хърватия се надява на помощта на ЕС за развиването на инфраструктурни проекти.

Един мащабен план, подкрепен от местното правителство предвижда построяването на подводни тунели. Но местните са скептични, че това някога ще се случи.

В обозримо бъдеще младите жители на островите ще трябва да продължат да се преселват на континенталната част, щом навършат 14 години - точно както Ивана, дъщерята на Звонимир е направила. Сега тя живее с майка си в Задар.

Ивана иска да научи няколко чужди езика и да следва архитектура. "Със сигурност искам да живея на остров, когато порасна. Само не знам дали до тогава условията ще се променят," казва тя. Подобно на баща си, тя започва сега своите дни с изкачването на стълби. Шейсет и осем стъпала в сградата на училището до класната й стая. Може би някой ден тя ще проектира гимназията на Дуги Оток? "Може би," казва тя - "Защо не?"