"Шпигел": Меркел се опитва да спре експанзията на Русия на Балканите (обновена)
"Путин прави всичко възможно да влияе върху политиката в отделни страни от ЕС, и особено в България. (...) Служители в канцлерството (в Берлин) са загрижени, че Путин може да се опита да използва интересите на руското малцинство там. Берлин и Брюксел са разтревожени от перспективата българското правителство да се поддаде на руски натиск и да блокира бъдещи външнополитически инициативи на ЕС по-често, отколкото го е правило досега."
Това разказва германското списание "Шпигел" в статията "Меркел е загрижена от руското влияние на Балканите". "Само за една година Берлин започва да гледа на Москва като на противник, а не на потенциален партньор, и правителството е разтревожено от растящото влияние на Владимир Путин на Балканите. Да бъде спрян той обаче може да се окаже трудно."
Изданието пише, че според германското правителство руският президент е бил изненадан от това, че ЕС е успял да постигне консенсус за санкции и че дори страни кандидатки като Черна гора са ги подкрепили.
В обширната статия "Шпигел" разказва за совалките до Русия на Гернот Ерлер, смятан за човека за свръзка с Москва, и как при последното му посещение никой от държавната Дума не искал да разговаря с него. "Посланието бе пределно ясно - Русия вече не се интересува особено от диалог, а руската политика според Ерлер вече следва "принципа на организираната непредвидимост", пише списанието. Путин все още си говори с Меркел, но канцлерката смята, че отдавна има разминаване между това, което той казва, и делата му.
Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер също е разочарован и не смята, че скоро може да има нормализиране на отношенията. "Меркел е на същото мнение."
Сега Берлин обсъжда как да забави експанзията на Русия особено на Балканите, където някои държави не са напълно стабилни, допълва изданието. То цитира Елмар Брок, депутат от консервативната партия на Меркел, според когото в рамките на една по-широка стратегия руснаците се опитват инфилтрират страните в района предимно икономически.
Високопоставен дипломат казва за "Шпигел", че се завръщат на мода рецептите от студената война и е време да се мисли за нова "стратегия за сдържане".
Служител в канцлерството казва, че в известен смисъл ситуацията е дори по-трудна, отколкото в последните години на бившия СССР, защото тогава Москва поне е спазвала договореностите.
Говори се за оформянето на дисциплината "путинология", която по подобие на термина "кремлинология" от времето на студената война се опитва да разбере какви са действителните намерения на лидерите в Москва. "Дори Меркел, въпреки десетките си разговори с Путин, не знае колко далеч е готов да стигне той в конфликта си със Запада и дали разбира достатъчно добре самия себе си."
Меркел изискала пълната стенограма от изказването на руския президент пред Валдайския форум преди семец, в което той традиционно нападна САЩ като основен разрушител на международния ред и възхода на ислямизма. "Мечката е господар на тайгата и няма да я отстъпи на никого", добави той, но в Берлин се питат къде , всъщност, свършва тайгата за хората в Кремъл, пише изданието.
След форума на Г-20 в Бризбейн Меркел произнесе реч в Сидни, където ясно заяви, че "Украйна в никакъв случай не е регионална криза, а засяга всички ни". Тя добави, че Европа няма да иска разрешение от Москва дали може да се разшири, защото ако се търси съгласието на Русия за Украйна, следват въпроси за Молдова, Грузия, Сърбия, Западните Балкани...
Миналата седмица Русия за пръв път се въздържа в ООН при гласуване за удължаване мисията на ЮРОФОР в Босна и Херцеговина, защото в резолюцията имало текст за евентуалното членство на страната в ЕС.
"Шпигел" цитира и поверителен доклад на външното министерство в Берлин ("Руското влияние в Сърбия"), в който се казвало, че "Русия отделя голямо стратегическо значение на Западните Балкани" и се опитва да придърпа Белград отвъд сближаването във военното сътрудничество и газовите доставки, включително с демонстрирането на пан-славянски чувства и реторика. Москва оказва натиск над балканските държави да се откажат от еврочленство или, ако влязат в ЕС, да влияят на решенията на съюза в интерес на Русия, казва Елмар Брок.
Друг документ, цитиран от списанието ("Руската стратегия на меката сила"), изработен за Кремъл от Съвета за международни отношения в Москва, отбелязва: "В този район, който традиционно е свързан с Русия, не можем да се ограничим само в инвестиране в компании. Трябва да отделим средства за инфраструктура и за хората, гледащи на Русия като на алтернатива на силата на Запада".
"Не можем да се включваме във война с вдигане на залозите", казва Михаел Рот от външното министерство на Германия. "Трябва непрекъснато да обясняваме на балканските държави, че е в техен интерес приемането им в ЕС."
Фундаменталният проблем е, че Западът няма желание и възможности за ескалиране на противопоставянето. Докато Путин изглежда готов да прокарва руските интереси политически, икономически и, ако трябва, с военн асила, Западът няма кой знае какво да предложи, абсолютно не желае да се стига до военна конфронтация заради Украйна или Молдова, а санкциите срещу Русия предизвикват спорове в Германия и ЕС.
Външният министър Щайнмайер настоява, че "дори, когато си разочарован след 100 провала да отвориш една врата, дипломацията е затова – да опиташ 101-ви път". Въпросът е, заключава "Шпигел", дали руснаците вече не са затворили с болтове тази врата.