През последните седмици темата за изобразяването на пророка Мохамед излезе на преден план след нападението срещу редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли eбдо", причина за което мнозина виждат в публикуваните от вестника карикатури на ислямския пророк.

Известно е, че мюсюлманите днес не изобразяват Мохамед. В миналото обаче това не е било така – нуждата да се изобрази и онагледи Коранът и животът на пророка кара мюсюлманите от 14 век нататък да създадат редица миниатюри и произведения на изкуството, в които е включен и образът на Мохамед.

В началото изображенията на Мохамед по никакъв начин не показват неговата святост, като за особеното му положение във вярата свидетелства единствено по-едрият му ръст в сравнение с останалите фигури. Той обикновено е изобразяван с бяла чалма и зелени или сини дрехи, типични за арабите.

В определен момент художниците престават да рисуват лицето на пророка или го изобразяват покрито. По този начин се утвърждава особената етическа стойност в мюсюлманското изкуство на прикритите лица и предмети. Причина за това е невъзможността на хората да възприемат същността на Мохамед заради несъвършенствата на сетивата си. Според мюсюлманите божествената природа е непостижима за хората и по тази причина лицето на пророка отсъства на много изображения.

В традицията на изобразяване на пророка между 14 и 19 век се наблюдават две тенденции – едната изобразява пророка с воал, докато другата показва лицето му и подчертава характерни черти. Има и примери за пълното изчезване на фигурата на пророка.

Никога няма да знаем как всъщност е изглеждал Мохамед, тъй като често по-новите изображения противоречат коренно на предишните. Многоликостта е характерна за мюсюлманското изкуство и утвърждава невъзможността да бъдат предадени чертите на лицето на пророка. Самите творци говорят за невъзможността да бъде предаден образът му, тъй като обликът му е съвършен.

Източникът на традицията за многоликост на Мохамед и прикриването на лицето му на много миниатюри може да се търси и в древните традиции за изолация на царете от "простолюдието" и закриването на лицата им. В исляма конкретно това се свърза с особените духовни ценности на пророка.

Самият Коран не се произнася по въпроса на изобразяването на Мохамед. Текстове по темата се срещат в сборници разкази и притчи на пророка. Те обаче имат много различни интерпретации в наши дни, и по тази причина в някои религиозни общности изображенията са широкоразпространени, а в други изобразителното изкуство е изцяло забранено.

Недоволството на мнозинството мюсюлмани от разпространението на такива изображения довежда в крайна сметка до отказ от създаването им. Това обаче в никакъв случай не означава, че това изкуство не е съществувало в мюсюлманската култура – дори напротив, големите музеи по целия свят разполагат с множество изображения на пророка Мохамед.