Причината са недостатъчното валежи в района през лятото и есента на миналата година, когато от над 300 източника се е вляла около 67% от нормата, твърдят метеоролозите и специалисти от Министерството за извънредните ситуации.

В същото време още през есента губернаторът на Иркутска област Сергей Ерошченко се обяви за източване на по-големи количества вода от Байкал, за да се запълнят язовирите по Ангарската каскада. През февруари правителството позволи това да става "в обем, осигуряващ функционирането на водосборните съоръжения и обектите на икономиката и социалната сфера, разположени по долнат ачаст на Иркутския хидровъзел".

Критичната граница бе достигната на 19 февруари, а според специалистите до началото на топенето на снеговете и свежия прилив на вода нивото на езерото ще спадне с още 13-16 см. до май. Абсолютният регистриран минимум е от април 1982г., когато нивото слиза на 455.3 метра.

Байкал не само е най-дълбокото и най-древното езеро, но и съдържа около една пета от сладката вода на планетата. То е защитен обект на ЮНЕСКО. Критичните равнища бяха определени през 2001г. от руското правителство с цел защита на природния комплекс около него, но и днес се спори за научната аргументация зад избирането на тези параметри.

Сега губернаторът Ерошченко твърди, че без водата от Байкал ще спрат водноелектрически централи, Ангарската нефтохимическа компания, Ангарският електоризен химически комбинат, има риск да спре водоснабдяването на топлоцентрали с последващо спиране на топлата вода и тока за голяма част от жителите на град Ангарск. "Щетите може да достигнат 200 млн. рубли на денонощие, а без восда, ток и отопление ще останат над 200 000 души", предупреди той, цитиран от в."Комерсант".

Хидролози смятат, че няма драма, а тя се създава от властите в Бурятия, които по този начин искат да получат милиарди рубли за справяне с последици от природно бедствие, каквото няма. Химическото замърсяване на Байкал е основната заплаха за него, посочват те.