Докъде деградира руският авторитаризъм
"Руският авторитаризъм деградира от прагматична диктатура на развитието към идеологическа диктатура на самосъхранението. Независимо кой и по чия поръчка е стрелял, държава, в която критик на властта се страхува не от това да го арестуват на митинг, а да го застрелят, докато се разхожда, е вече съвсем друга страна."
Това коментира Александър Баунов на сайта на Московския център "Карнеги" по повод убийството в петък вечерта на опозиционния лидер Борис Немцов.
Авторът прави сравнение между азиатски режими като Малайзия, Тайланд или Китай, където властта може да преследва и затваря опонентите си, и такива като хунтите в Аржентина или Чили, където опозиционерите биваха убивани по улиците или изчезваха и чак години по-късно се разбираше за тайните концлагери и хвърлянето на хора в океана. Според Баунов Русия все още принадлежи към първата категория, но в нея "има сили, които отдавна искат да се направи крачка към по-решителен авторитаризъм и е трудно да се разбере колко високо са стигнали те по етажите на властта и колко близо са до трона, защото системата и почти херметически затворена".
"Но деградацията засегна и друга сфера. В света на авторитарните държави има и друга разлика. Има страни, където сдържането на опозицията, борбата с инакомислието и репресиите са държавен монопол и се извършват под плътен държавен контрол. А има страни, където този монопол е изгубен, репресиите излизат извън контрол и стават народно творчество."
Баунов допълва, че второто се случва в държави, където единството на народа се осигурява чрез противопоставянето му на някакъв враг, кадето, за да се задържат или просто да не им задават излишни въпроси, политиците безжалостно разделят обществото на свои и чужди.
"При това своите остават граждани в пълния смисъл на тази дума, под защитата на каквито там закони са останали, а на чуждите по своеобразен начин се отнема гражданството и законът не ги защитава, те стават просто поредното име в невидими - а понякога и съвсем видими – черни списъци. Ако се разходите по сайтовете на радикалните патриоти, ще видите, че те са пълни с такива списъци на предателите и враговете, които трябва да бъдат наказани.
Някои възприемат този сигнал съвсем буквално – като инструкция. "Ама, нали казахте да бием враговете – ето, почнахме ги."
Баунов припомня как с връщането на власт на Владимир Путин в Кремъл са вкарани чрез пропагандата всякакви термини за опонентите – предатели, пета колона, разрушители на страната и ценностите ѝ, а списъците се пълнят както с имена на хора, така и на организации, медии, "неправилни" университети и театри и дори на цели обществени групи. "Често това става по инициатива не само отгоре, но и отдолу. Всичко това са "лоши граждани", а значи и законът ги защитава по-малко от добрите. А държавата доказва това не на думи, а с дела и то показвани по телевизията. Проявите на ненавист са почти узаконени. Защо да не направим следващата крачка?"
Авторът посочва, че нещата рязко са се влошили с анексирането на Крим и войната в Украйна, защото тази омраза е получила оръжие и от Донбас се завръщат хора, които си казват "правителството се церемони с тези, но ние – няма".
"През последните месеци в руската политика започват да се изкачват хора, които до вчера са били маргинали, ръководени от някой чичо от администрацията на президента. Днешните активисти, които се борят с враговете и предателите, са възрастни чичовци и лелки от някакви странни военно-исторически, ръкопашно-патриотични и псевдорелигиозни организации, които често са със затворена структура, тайно членство и непонятно финансиране. Много от тях се събраха преди дни на шествието на движението "Антимайдан".
Ролята им рязко се увеличи, когато на държавата ѝ потрябваха частни, неофициални помощници за мобилизиране на доброволци и пари за войната в Донбас. Това са организациите, от които се възползва тази част от руското ръководство и бизнес, която иска да види руския режим по-решителен и безпощаден към враговете.
Но народните отмъстители може да използва и някаква сила, далеч от патриотичните емоции, която си прави многоходовите комбинации. Медиите на Запад написаха по повод Немцов, че е бил убит едва ли не главният съперник на Путин. Но за руснаците това е твърде елементарно, защото в Русия просто не съществува система, в която Путин може да има съперник.
Убийството, обаче, показа как се е изменила отвътре т.нар. путинска стабилност. Преди тя се крепеше на икономически ръст, а сега – на мобилизирането на население срещу враговете. Но когато едни граждани преследват други, за каква стабилност може да става дума?"
Тук Александър Баунов добавя и още една "особеност на руския авторитаризъм" – можеш говориш и пишеш срещу Путин и това не е опасно, ако си принадлежал към обкръжението му, а сега се си отметнал и си станал предател. "Това, което действително е опасно", е да засегнеш чувствата и интересите на кмета на някой районен център, ръководителя на областната администрация, на депутат от местния парламент с търговски ползи от това, та дари и на собственика на съседния автосервиз.
"Путин би се замислил дали му е изгодно убийството на журналист или опозиционер, той не мисли в категориите на международната репутация. Най-вероятно президентът ще разследва убийството на Немцов, като ще му представят добре известната от случаите с Политковская и Литвиненко версия – едни врагове убиват други, за да дискредитират властта. Това, разбира се, няма да убеди никого в чужбина, но пък ще бъде прието "на ура" в Русия.
Също така е много вероятно да му се наложи да спре разследването в момента, когато то стигне до някои от неговите приятели или съюзници, до приятели на съюзниците или просто до активни борци, които много се засягат на тема любовта към Родината."