Документална поредица на НВО (в шест серии) за милионера Робърт Дърст, приключила миналата неделя, доведе до арестуването и обвиняването му за убийството на неговата говорителка преди 15 години. След едно от двете интервюта, които дава на екипа през годините, той е записан да казва "Хванаха те. Какво стори, за Бога! Избих ги всичките, разбира се".

Вината му тепърва ще трябва да се доказва в съда в Лос Анжелис, както и ролята му в други два смъртни случая, предмет на разследването в "Да не ти върви: Животът и смъртните случаи на Робърт Дърст". Никой не поставя под въпрос, че сериалът е телевизионен продукт от висока класа, както и театър на поп културата, разбира се. Но случаят повдигна много въпроси за професионалната етика както и какви точно са хората, заснели поредицата.

Доколко фактите са напасвани, за да се поддържа увлекателна история, за да задържа интереса в шест епизода? Не са ли робували продуцентите на това да изградят своя убедителна версия, а не да покажат известните им факти такива, каквито са? Задържана ли е информация от следствието, за да бъде разпространена точно преди финалния епизод, да предизвика ареста на Дърст в Ню Орлийнс и да увеличи аудиторията? Кога е започнало сътрудничеството с властите и не са ли довели продуцентите до забавяне на въздаването на справедливост като са оставили заподозрян убиец на 71 години да се разхожда години на свобода, да убие отново, да избяга или да умре и така да лиши близките на жертвите от въздаване на справедливост ?

Голямата част от тези въпроси са насочени към двамата пордуценти Марк Смърлинг и Андрю Джарецки, който е и режисьор. Двамата отказаха да дават интервюта, докато не тръгне съдебният процес срещу главния им герой.

Джарецки настоява, че властите са си следвали техни приоритети и графици, а арестът и финалът на поредицата е чисто съвпадение. Но мнозина не приемат тази версия и изтъкват, че подробният репортаж на "Ню Йорк таймс" бе пуснат в онлайн изданието минути след финала на сериала, а на следващия ден бе водещото заглавие на първа страница на печатното издание, т.е. редакцията почти сигурно също е знаела в аванс какво предстои да се случва.

Когато някои зрители започнаха да се оплакват по форумите, че арестът на Дърст в събота им е развалил изненадата от разкритието в последния епизод в неделя, изникна и големият въпрос за превръщането на новините в забавление или най-малкото за размиването на границата между тях.

Джарецки е признат професионалист в разследванията и дори първият му филм Capturing the Friedmans (2003) е номиниран за Оскар. Той със сигурност

(без Дърст, разбира се): НВО, продуцентите, "Ню Йорк таймс", зрителите... От друга страна, известно е, че за майсторско представяне на новини също се иска те да бъдат добре написани истории. Няма как, ако искаме нещата да се променят, хаотичният наглед свят около нас да бъде разбран от зрители/читатели, освен чрез подреждане на факти и използване на класически формули: страдат невинни, любовта е подложена на изпитание, корумпираните са извадени на светло.

В Америка поне, зрители и читатели очакват и историята да приключва с ясен резултат – корумпираният е уволнен, престъпникът е изправен пред съда, изневерилият си поема вината.

За проекти като този на Джарецки времето също е притискащ фактор – той работи по "Да не ти върви" поне 6 години, а за такива продукции се отделят понякога 10 или дори 20 години. При такива разтеглени срокове изникват въпроси кога и как да се сподели с властите информация, която може да повлияе на следствието, но ще ви провали продукцията?

Има

разказва Джо Бърлинджър, създател на трилогията за криминални случаи "Изгубеният рай". Той споделя, че за първия й филм са се добрали до окървавен нож, с който може би са убити жертвите и обяснява, че екипът започнал да се чуди как да постъпи с това – като веществено доказателство, просто като като факт от журналистическото им разследване, като силен – макар и ужасяващ – елемент от историята, разказвана за зрителите...

В крайна сметка след консултация с НВО било решено да го предадат на следствието с ясното съзнание, че това може да им провали проекта. Някак си успяхме да минем през тази ситуация и да спасим "Изгубеният рай", но и през 1993г. го нямаше този натиск от рейтингите за популярност сред зрителите, обяснява Бърлинджър. В случая с "Да не ти върви" НВО не са били консултирани от създателите и са купили почти завършения сериал миналата есен.

Друг проблем, повдигнат от ситуацията около Дърст, засяга самите репортери. Когато те работят по някаква грабваща история, винаги съществува изкушение да започнат да угаждат на аудиторията в едно общество, където най-успешна е най-печелившата история, а такава винаги е най-вълнуващо представената.

Този въпрос – за преминаването от очевидец към участник в историята, която разказваш - е особено важен при възхода на онлайн и гражданската журналистика, с която напоследък се захващат мнозина аматьори. Без етичен и редакционен надзор те могат бързо да станат много популярни, но и да нанесат тежки поражения върху живота на конкретни хора и на професията като цяло.

Франк Сесно, директор на училището за медии и връзки с обществеността към George Washington University, коментира, че отдавна има

макар понякога да им се налага да си сътрудничат. "Това е много важна традиция, в която има известна ирония – журналисти да имат по-голяма свобода да говорят със свидетели или заподозрени по-свободно, отколкото представителите на властта."

Двете интервюта с Дърст са направени през декември 2010г. и април 2012г., но уведомяват властите, че разговарят с него - чак през октомври 2012г., т.е. шест месеца след последното интервю.

Продуцентите твърдят, че са открили конкретната фраза "Избих ги всичките" през юни 2014г., но не е ясно дали преди излъчването на филма не са били длъжни да уведомят Дърст, че записаните му думи могат да се използват срещу него.

Критици на този подход казват, че "Да не ти върви" не е документалистика и разследваща журналистика, но и нямат нов термин, с който да го нарекат.