В нощта срещу събота една и съща група маскирани мъже събори в Харков паметници на трима болшевишки лидери - Серго Орджоникидзе, Яков Свердлов и Николай Руднев. Това става броени дни, след като в четвъртък Върховната Рада в Киев прие закон за декомунизацията на Украйна.

На видео запис, разпространен в интернет, се вижда, че мъжете са маскирани и използват един и същи бял микробус, с който събарят статуите, а един от строшените бюстове е натоварен в него и изчезва в неизвестна посока.

Видеото е озаглавено "Громадата (общността - бел.ред.) на Харков приведе в действия закона за осъждане на комунистическия режим".

Със закона от 10 април не само се осъждат комунистическият и нацисткият режими и се забранява използването на символи на нацизма, СССР и КПСС, но и местните власти са длъжни до две години да демонтират паметниците на съветските и партийните дейци и да прекръстят селища, улици, площади, географски обекти и предприятия, носещи все още тяхното име. Същото важи и за имената на частни компании.

Законът обявява режимът, установен с болшевишката революция от 1917г. и последвалата Гражданска война, за престъпен и провеждащ политика на държавен терор до разпадането на бившия СССР през 1991г. С текста се постановява нуждата от поправки в 14 действащи закона, включително в Наказателния и Административния кодекс, както  и на санкции за неизпълнение на закона.

За прекръстването на селища, улици и други обекти в закона се казва, че е препоръчително, но ако до 3 месеца местните власти не го направят, решението ще трябва да вземе областният ръководител, назначаван от президента.

Константин Долгов, отговарящ в руското външно министерство за правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, коментира, че приравняването на комунизма с нацизма противоречи на Нюрнбергския трибунал.

Декомунизацията на Украйна - дори да бъде стриктно изпълняван законът - ще създаде проблеми със селища, които са основани по времето на СССР с комунистическите си имена, ще изисква разходи и най-вероятно ще се срещне със съпротивата на част от населението.

Преките разходи са свързани със смяната на табелки и номера по улиците, промени в картите, пререгистрация на предприятия, печати, документи, бази данни.

За прекръстване на населени места се говореше през 2011г. по повод 20-годишнината от независимостта на Украйна. За Днепродзержинск, например, се предлагаше връщане на старото му име Каменск, а за Кировград - Елисаветград. Общо 25 по-големи градове трябваше да се разделят с имена като Артьомовск (по името на Фьодор Сергеев "Артьом"), Дзержинск, Свердловск, Щорс или Иличовск в Одеска област, носещ името на Владимир Илич Ленин.

Централните градове на две области - Днепропетровск и Кировград - също трябва да си върнат старите имена - Екатеринослав и Елизаветград, но процедурата е малко по-сложна, тъй като изисква поправка в Конституцията, където са изброени имената на областите, съставляващи страната.

В Западна Украйна, Киев и Одеса много улици вече са прекръстени, но все още има имена като "Ленински булевард" или "Чекисти". Ще се наложи смяна и на имена на метростанции - например в Харков има станция "Завод "Малишев" по името на Вячеслав Малишев, министър на тежкото машиностроене по времето на Сталин.