Историческото размразяване на отношенията между САЩ и Куба през декември миналата година беше определено като резултат от 18-месечна тайна дипломация.

Проучване на "Ройтерс" обаче разкрива по-дълъг и предпазлив подход от страна на Обама и на редица специалисти за региона. Агенцията разказва как са започнали разговорите и как са стигнали до застой през 2013 г. по време на тайните сесии в Канада. По време на дългия процес САЩ и Куба поставили на преден план усилията по размразяването на отношенията, а Барак Обама дори е поискал благословията на Ватикана, за да успокои критиците.

Сближаването между Вашингтон и Хавана може да помогне за възстановяването на влиянието на САЩ в Южна Америка и да даде на президента изключително необходимия успех във външната политика.

Но предпазливият старт, както и недоверието и от двете страни илюстрира препятствията пред САЩ и Куба за псотигане на устойчив резултат.

Обама не е първият демократичен президент, предприел мерки за подобряване на отношенията с Куба, но благоприяно условия при управлението му беше промяната в отношението на мнозина американци с кубински произход. Това означаваше, че президентът не предприеме голям политически риск.

През май 2008 г. той изнесе лекция пред консервативната Кубинско-американска национална фондация в Маями и обяви нови политики за по-свободно пътуване и възможност за изпращане на повече средства в Куба. Ембаргото обаче остава в сила.

След като беше преизбран, през декември 2012 г. Обама разпорежда Куба да стане приоритет, "за да видим докъде може да се стигне", спомня си Бен Роудс, съветник по националната сигурност, който е изиграл ключова роля за формиране на политиката на САЩ за Куба.

Друга решаваща фигура е съветникът за Южна Америка Рикардо Зунига. През 2001 г. като млад експерт в Държавния департамент той участва във вътрешно проучване, което за пръв път констатира, че икономическото ембарго се е провалило. При посещение в Маями през 2013 г. Зунига се среща с млади американци с кубински корени, които потвърдили, че влиянието на старото поколение намалява. По-възрастните кубинци в САЩ традиционно подкрепят половинвековното ембарго.

Белият дом обаче не бил убеден. "Мисля, че така и не стигнахме до момента, в който не се притеснявахме как ще реагира Маями", казва високопоставен източник.

През април 2013 г. администрацията предпазливо предлага разговори с Куба, след като е получила уверение, че кубинците биха били склонни да преговарят. Държавният секретар Джон Кери е бил уведомен, едва след като изглеждало, че разговорите ще бъдат плодотворни.

Кубинският президент Раул Кастро също действал тайно. Жозефина Видал, директор за отношенията със САЩ във външното министерство също била извън процеса.

Срещите започнали през юни 2013 г. с обичайните тиради от страна на куба за ембаргото и други предполагаеми неправди. Тогава Бен Роудс използвал в своя полза факта, че е млад (37 години). "Вижте, аз дори не съм бил роден, когато тази политика е била въведена. Искаме да чуем и да говорим за бъдещето", казал Роудс.

То дошло от един конкретен човек – Алан Филип Грос. Грос е бил подизпълнител по програмата на САЩ за развитие, USAID, и е бил изпратен на рисковани мисии за доставка на комуникационно оборудване за еврейската общност в Куба. През 2009 г. е арестуван и това забавя "новото начало" с Куба.

Тайните разговори почти се провалили, когато Хавана категорично поиска размяна на Грос срещу трима кубински шпиони, осъдени в Маями – т.нар. Кубинска тройка. Обама отказал, защото според Вашингтон Грос не е шпионин и с края на 2013 г. дошъл и застой в тайната дипломация.

Когато Обама и Кастро си стиснаха ръцете по време на церемонията в памет на Нелсън Мандела в Йоханесбург, ситуацията зад кулисите всъщност никак не била розова.

Роудс и Зунига прекарали над 70 часа в преговори с кубинците, предимно на канадска правителствена територия в Отава.

През пролетта на 2014 г. семейството и приятелите на Алан Грос изразиха сериозно притеснение за физическото и психическото му състояние. И Белият дом, и властите в Хавана знаели, че ако той умре в затвора, преговорите ще трябва да се водят от следващото поколение дипломати. Вашингтон поискал Куба да даде отпуск на Грос, за да види майка си, която умирала от рак на белия дроб. Опитът се провалил, дори когато адвокатът на Грос, Скот Гилбърт, предложил той да стои в килията на Грос като гаранция.

В крайна сметка повратната точка била през януари 2014 г. в Торонто. САЩ поискали в евентуална размяна да бъде включен и Роландо Сараф, шпионирал за Вашингтон, и в кубински затвор от 1995 г. Изминали обаче 11 месеца, преди сделката да бъде сключена.

През февруари 2014 г. затруднените преговори навлизат във финалната си фаза. Тогава представители на Белия дом се срещат със демократичните сенатори Патрик Лийхи и Дик Дърбин. Дърбин предложил папа Франциск да бъде медиатор и да използва влиянието на католическата църква, както и позицията си на първия папа от Южна Америка. Това щяло да бъде и защита от очакваните остри критики от сенатора с кубински произход Робърт Менендес.

Лийхи убедил двама кардинали да помолят Франциск да повдигне темата за куба и шпионите при срещата си с Обама през март. Така и станало, след което папата изпратил писма и до Обама, и до Кастро. В случай на критика от страна на Менендес, Обама просто щял да каже "Папата ме помоли".

Сделката е била финализирана през октомври в Рим, когато американските и кубинските екипи се срещнали отделно с представители на Ватикана, а след това и всички заедно.

Роудс и Зунига се срещнали с кубинците отново през декември, за да уредят логистиката за официалното обявление на 17 декември. Тогава те съобщиха за размяната на шпиони, за облекчаване на санкциите, нормализирането на отношенията и освобождаването на 53 политически затворници в Куба.

Тогава Алaн Грос заедно с адвоката си Скот Гилбърт вече са били на самолета към САЩ.

Агенция "Ройтерс" отбелязва как нейни източници, запознати с процеса дори допускат, че Обама може да стана първият президент, посетил Куба, след Калвин Кулидж през 1928 г.